Последно актуализиран на 29 Ноември 2024 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
27 Юни 2022
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент,
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
като има предвид, че:
(1) Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) e била неколкократно и съществено изменяна. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочената директива следва да бъде преработена.
(2) Преработеният текст следва да съдържа всички тези разпоредби на Директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота (2), които все още са приложими. Ето защо тази директива следва да бъде отменена.
(3) За да се осигури представянето на разпоредбите по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране, е подходящо да се преработят структурата и текста на директивата, въпреки че по принцип това няма доведе до съществени промени в съществуващото законодателство. Преработването обаче е свързано с малко на брой съществени изменения, които независимо от това трябва да бъдат извършени. Когато се правят такива промени, същите са описват изчерпателно в списък в разпоредбите, управляващи въвеждането и влизането им в сила.
(4) Постигането на целта за изграждането на вътрешен пазар предполага прилагането в държавите-членки на законодателство за данъците върху оборота, което не нарушава условията за конкуренция или не възпрепятства свободното движение на стоки и услуги. Затова е необходимо да се постигне такава хармонизация на законодателството за данъците върху оборота посредством такава система на данък върху добавената стойност (ДДС), че да премахне във възможно най-голяма степен факторите, които могат да нарушат условията на конкуренция, независимо дали на национално или на общностно равнище.
(5) Системата на ДДС постига най-висока степен на опростеност и неутралност, когато данъкът се събира по колкото е възможно по-общ начин и, когато неговият обхват покрива всички етапи на производството и разпределението, както и предоставянето на услуги. Затова е в интерес на вътрешния пазар и на държавите-членки да приемат обща система, която да се прилага и за търговията на дребно.
(6) Необходимо да се процедира на етапи, тъй като хармонизацията на данъците върху оборота води в държавите-членки до промени в данъчната структура и до значителни последствия в бюджетните, икономически и социални области.
(7) Дори ако ставките и освобождаванията не са напълно хармонизирани, общата система на ДДС трябва да доведе до такава неутралност по отношение на конкуренцията, че в рамките на територията на всяка държава-членка подобните стоки и услуги да носят едно и също данъчно бреме, каквато и да е дължината на веригата на производство и разпространение.
(8) По силата на Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (3) бюджетът на Европейските общности се финансира, без да се засягат други приходи, изцяло от собствените ресурси на Общностите. Тези ресурси трябва да включват онези, които се натрупват от ДДС и се получават чрез прилагането на единна ставка на данъка към основи за изчисляването на данъка, определени по унифициран начин и в съответствие с правилата на Общността.
(9) Жизненоважно е да се предостави преходен период, за да се позволи на националните законодателства в посочени области да се адаптират постепенно.
(10) По време на този преходен период вътреобщностните сделки, извършвани от данъчнозадължени лица, различни от данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, трябва да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка.
(11) Уместно е също по време на този преходен период вътреобщностни придобивания над определена стойност, извършвани от лица, извършващи освободени доставки, или от данъчно незадължени юридически лица, определени вътреобщностни дистанционни продажби и доставката на нови превозни средства на физически лица или на данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, или данъчно незадължени органи също да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка, доколкото такива сделки, при отсъствието на специални разпоредби, би било вероятно да причинят значително нарушаване на конкуренцията между държавите-членки.
(12) По причини, свързани с тяхното географско, икономическо и социално положение, определени територии следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.
(13) За да се повиши недискриминационният характер на данъка, терминът „данъчнозадължено лице“ трябва да се определи по такъв начин, че държавите-членки да могат да го използват така, че да обхване лица, които инцидентно извършват определени сделки.
(14) Терминът „облагаема сделка“ може да доведе до затруднения, по-специално по отношение на сделки, третирани като облагаеми сделки. Ето защо тези понятия следва да бъдат изяснени.
(15) С оглед на улесняването на вътреобщностната търговия в работата по движимите материални вещи е подходящо да се установят данъчните мерки, приложими за такива сделки, когато се извършват от клиент, който е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която сделката се извършва физически.
(16) Транспортна операция в рамките на територията на дадена държава-членка следва да се третира като вътреобщностен превоз на стоки, когато е пряко свързана с транспортна операция, извършвана между държави-членки, за да се опростят не само принципите и мерките за облагане на тези услуги за вътрешен превоз, но също и правилата, приложими за тези спомагателни услуги и за услугите, предоставяни от посредници, които вземат участие в предоставянето на различните услуги.
(17) Определянето на мястото, където се изпълняват облагаемите сделки, може да породи конфликти във връзка с юрисдикцията между държави-членки, по-специално по отношение на доставката на стоки за сглобяване или доставката на услуги. Макар че мястото на изпълнение на доставка на услуги по принцип трябва да бъде определено като мястото, където доставчикът е установил за свое място на стопанска дейност, то трябва да бъде определено като такова в държавата-членка на клиента, по-специално в случая на доставянето на определени услуги между данъчнозадължени лица, където разходът за услугите е включен в цената на стоките.
(18) Необходимо е да се изясни определението за мястото на облагането на определени сделки, изпълнявани на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници в рамките на Общността.
(19) За целите на ДДС електроенергията и газът се третират като стоки. Особено трудно е обаче да се определи мястото на доставка. Следователно за да се избегне двойното облагане или необлагането, и за да се изгради истински вътрешен пазар, свободен от пречки, свързани с режима на ДДС, мястото на доставка на газ чрез системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, преди стоките да достигнат до крайната фаза на потребление, следва да бъде мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Доставката на електроенергия и газ на крайната фаза, така да се каже, от търговци и дистрибутори на крайния клиент, следва да се облага на мястото, където клиентът действително използва и консумира стоките.
(20) В случая на отдаване под наем на движима материална вещ прилагането на общото правило, че доставките на услуги се облагат в държавата-членка, в която доставчикът се е установил, може да доведе до значително нарушаване на конкуренцията, ако наемодателят и наемателят са установени в различни държави-членки и данъчните ставки в тези държави са различни. Затова е необходимо да се установи, че мястото на доставка на дадена услуга е мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова, мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене.
(21) По отношение обаче на отдаването под наем на превозно средство е уместно по причини, свързани с контрола, да се прилага стриктно общото правило и по този начин да се счита за място на доставка мястото, където доставчикът е установил своята стопанска дейност.
(22) Всички далекосъобщителни услуги, консумирани в рамките на Общността, трябва да се облагат, за да се предотврати нарушаването на конкуренцията в тази област. За тази цел далекосъобщителните услуги доставяни на данъчнозадължени лица, установени в Общността или на клиенти, установени в трети държави, следва по принцип да бъдат облагани на мястото, където е установен клиентът на услугите. За да се осигури еднакво облагане на далекосъобщителните услуги, които се доставят от данъчнозадължени лица, установени на трети територии или в трети държави за данъчно незадължени лица, установени в Общността и които се използват и ползват ефективно в Общността, държавите-членки трябва при все това да предвидят мястото на доставка да бъде в рамките на Общността.
(23) Също за да се предотврати нарушаването на конкуренцията, услугите за радио и телевизионно предаване и услугите, доставяни по електронен път, предоставяни от трети територии или трети страни на лица, установени в Общността, или от Общността на клиенти, установени на трети територии или в трети държави, следва да се облагат в мястото на установяване на клиента.
(24) Понятията за данъчно събитие и за изискуемостта на данъчно задължение по ДДС трябва да бъдат хармонизирани, ако въвеждането на общата система на ДДС и всякакви последващи изменения на същата трябва да влязат в сила едновременно във всички държави-членки.
(25) Данъчната основа следва да бъде хармонизирана, така че прилагането на ДДС за облагаеми сделки да води до съпоставими резултати във всичките държави-членки.
(26) За да се предотврати загубата на данъчни приходи чрез използването на свързани страни за получаване на данъчни изгоди, при конкретни ограничени обстоятелства следва да бъде възможно за държавите-членки да се намесят по отношение на данъчната основа на доставката на стоки или услуги и вътреобщностното придобиване на стоки.
(27) За да се води борба с неплащането или избягването на данъците, следва да бъде възможно за държавите-членки да включват в данъчната основа сделка, която включва преработването на инвестиционно злато, предоставяно от клиент, стойността на това инвестиционно злато, където по силата на това, че се преработва, златото губи статута си на инвестиционно злато. Когато прилагат тези мерки, на държавите-членки следва да бъде позволена известна степен на преценка.
(28) Ако трябва да се избягват деформации, премахването на фискалния контрол на границите е свързано не само с единна основа за изчисляване на данъка, но и с достатъчно изравняване между държавите-членки на броя и нивата на ставките.
(29) Стандартната данъчна ставка по ДДС, която е в сила в различните държави-членки, комбинирана с механизма на преходната система, гарантира че тази система функционира в приемлива степен. За да не се позволи различията в стандартните ставки по ДДС, прилагани от държавите-членки, да доведат до структурни дисбаланси в Общността и до нарушения на конкуренцията в някои сектори на дейност, следва да бъде определена минимална стандартна данъчна ставка от 15 %, подлежаща на преразглеждане.
(30) За да се запази неутралността на ДДС, данъчните ставки, прилагани от държавите-членки трябва да бъдат такива, че по принцип да дават възможност за приспадане на ДДС, прилаган на предходния етап.
(31) По време на преходния период следва да бъдат възможни някои дерогации във връзка с броя и нивата на ставките.
(32) За постигането на по-добро разбиране на влиянието на намалените ставки е необходимо Комисията да подготви доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, особено по отношение на създаването на работни места, икономически растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар.
(33) За да се справят с проблема с безработицата, на тези държави-членки, които желаят да направят това, ще бъде позволено да експериментират с действието и влиянието по отношение на създаването на нови работни места на намаление на ставката по ДДС, прилагана за трудоемки услуги. Намалението на ставките вероятно ще намали и стимула за засегнатите фирми да се включат или да останат в „черната“ икономика.
(34) Такова намаляване на ставката по ДДС обаче не е без риск за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за неутралността на данъка. Затова трябва да се предвиди въвеждането на процедура за разрешаване за период, който ще бъде фиксиран, но ще бъде достатъчно продължителен, за да може да се оцени влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги. За да се гарантира, че такава мярка остава проверяема и ограничена, нейният обхват следва да бъде тясно определен.
(35) Следва да бъде изготвен общ списък с освобождаванията, така че собствените ресурси на Общностите да могат да се събират по еднообразен начин във всичките държави-членки.
(36) В изгода както за лицата, задължени да внасят ДДС, така и за компетентните административни органи, методите за прилагане на ДДС за определени доставки и вътреобщностни придобивания на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, следва да бъдат приведени в съответствие с процедурите и задълженията във връзка със задължението за деклариране в случай на изпращане на такива продукти за друга държава-членка, изложени в Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти (4).
(37) Доставката на газ посредством системата за разпределение на природен газ и на електроенергия се облага на мястото на клиента. Ето защо за да се избегне двойното данъчно облагане, вносът на такива продукти трябва да бъде освободен от ДДС.
(38) По отношение на облагаемите операции на местния пазар, свързани с вътреобщностната търговия със стоки, изпълнявана през преходния период от данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на държавата-членка, в която става вътреобщностното придобиване на стоки, включително верижни сделки, е необходимо да се предвидят мерки за опростяване, осигуряващи равнопоставено третиране във всичките държави-членки. За тази цел трябва да бъдат хармонизирани разпоредбите, отнасящи се до системата на облагане и лицата, задължени за плащане на ДДС, дължим по такива операции. Необходимо е обаче да се изключат по принцип от такива мерки стоки, които са предназначени да бъдат доставени на фазата на търговията на дребно.
(39) Правилата, управляващи приспаданията, следва да бъдат хармонизирани в степента, в която засягат действителните събирани суми. Частта, подлежаща на приспадане, следва да се изчислява по еднакъв начин във всичките държави-членки.
(40) Режимът, който позволява корекцията на приспаданите суми за дълготрайни активи по време на живота на актива в зависимост от неговото действително използване, следва да бъде приложим за определени услуги с характер на дълготрайни активи.
(41) Уместно е да се посочат данъчнозадължените лица по ДДС, особено в случая на услуги, доставяни на лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС.
(42) Държавите-членки следва да могат в конкретни случаи да определят получателя на доставките на стоки или услуги като лицето — платец на ДДС. Това трябва да помогне на държавите-членки при опростяването на правилата и борбата с неплащането и избягването на данъци в определени сектори и за определени видове сделки.
(43) Държавите-членки следва да бъдат напълно свободни да определят лицето — платец на ДДС по вноса.
(44) Държавите-членки следва да могат да предвидят някой, различен от данъчнозадълженото лице по ДДС, да бъде държан солидарно отговорен за плащането му.
(45) Задълженията на данъчнозадължените лица следва да бъдат хармонизирани във възможно най-голяма степен, така че да се осигурят необходимите гаранции за събирането на ДДС по еднообразен начин във всичките държави-членки.
(46) Използването на електронно издаване на фактури следва да позволи на данъчните органи да изпълняват своите контролни дейности. Затова е подходящо с оглед на правилното гарантиране на функциите на вътрешния пазар да се изготви списък, хармонизиран на равнището на Общността, на подробностите, които трябва да са отразени във фактурите, и да се установят редица общи мерки, управляващи използването на електронно издаване на фактури и електронното съхранение на фактури, както и за самофактурирането и възлагането на операциите по издаването на фактури на външни изпълнители.
(47) При условията, предвидени от тях, държавите-членки следва да позволят някои извлечения и декларации да бъдат правени с електронни средства и могат да изискват да бъдат използвани електронни средства.
(48) Необходимият стремеж за намаляване на административните и статистически формалности, които се изпълняват от фирмите, особено малките и средните предприятия, следва да се съчетава с ефективни мерки за контрол и необходимостта на икономически и данъчни основания да се поддържа качеството на статистическите инструменти на Общността.
(49) На държавите-членки следва да се позволи да прилагат своите специални режими за малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед на по-добрата хармонизация.
(50) Държавите-членки следва да останат свободни да прилагат специален режим, обхващащ единни отстъпки от ставката на ДДС върху входящите ресурси за земеделските производители, които не са обхванати от нормалния режим. Основните принципи на този специален режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за целите на събирането на собствени ресурси за изчисляването на стойността, добавена от тези земеделски производители.
(51) Подходящо е да се приеме режим за данъчно облагане в Общността, който да бъде приложен за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, с оглед предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица.
(52) Прилагането на нормалните правила за ДДС към златото представлява главната пречка за неговото използване за финансови инвестиционни цели и следователно оправдава прилагането на специален данъчен режим, с оглед също на повишаването на международната конкурентоспособност на пазара за злато на Общността.
(53) Доставката на злато за инвестиционни цели е присъщо сходна с други финансови инвестиции, които са освободени от ДДС. Затова освобождаването изглежда е най-подходящият данъчен режим за доставките на инвестиционно злато.
(54) Дефиницията за инвестиционно злато следва да обхваща златни монети, чиято стойност отразява главно цената на златното съдържание. За по-голяма прозрачност и правна сигурност трябва да бъде изготвен годишен списък на монети, обхванати от режима за инвестиционно злато, предоставящ сигурност за операторите, търгуващи с такива монети. Този списък следва да бъде без нарушаване на освобождаването на монети, които не са включени в списъка, но които отговарят на критериите, изложени в настоящата директива.
(55) За да се предотврати неплащането на данък, като същевременно се облекчи финансовото бреме за доставката на злато със степен на чистота на определено ниво, оправдано е да се позволи на държавите-членки да определят клиента като лицето — платец на ДДС.
(56) За да се улесни спазването на фискалните задължения от операторите, предоставящи услуги доставяни по електронен път, които нито са установени, нито се изисква да бъдат идентифицирани за целите на ДДС в рамките на Общността, следва да бъде създаден специален режим. По този режим следва да бъде възможно за всеки оператор, доставящ такива услуги посредством електронни средства на данъчно незадължени лица в рамките на Общността, ако той не е идентифициран по друг начин за целите на ДДС в рамките на Общността, да избере идентификация в една държава-членка.
(57) Желателно е за разпоредбите, отнасящи се до радио и телевизионно разпръскване и някои услуги, доставяни по електронен път, да бъдат въведени само на временна основа и да бъдат прегледани в светлината на опита в рамките на кратък период от време.
(58) Необходимо е да се насърчи еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата директива и за тази цел следва да бъде създаден консултативен комитет по данък върху добавената стойност, за да могат държавите-членки да си сътрудничат тясно.
(59) Държавите-членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка.
(60) За да се гарантира, че дадена държава-членка, която е представила искане за дерогация, не е оставена в несигурност по отношение на действията, които Комисията планира в отговор, трябва да бъдат предвидени срокове, в рамките на които Комисията следва да представи на Съвета или предложение за разрешение или доклад, излагащ възраженията ѝ.
(61) Важно е да се осигури еднакво прилагане на системата на ДДС. Изпълнителните мерки са подходящи за реализирането на тази цел.
(62) Тези мерки следва по-специално да решат проблема с двойното данъчно облагане на трансграничните сделки, който може да се появи в резултат на разликите между държавите-членки при прилагането на правилата, управляващи мястото на изпълнение на облагаемите сделки.
(63) Макар че обхватът на изпълнителните мерки би бил ограничен, тези мерки биха имали бюджетен ефект, който за една или повече държави-членки може да бъде значителен. Съответно Съветът има основание да си запази правото да упражни изпълнителни правомощия.
(64) С оглед на ограничения си обхват изпълнителните мерки следва да бъдат приети от Съвета с единодушие по предложение на Комисията.
(65) Тъй като поради тези причини целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, както е изложено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е изложено в същия член, настоящата директива не се разпростира по-далеч от необходимо, за да се постигнат тези цели.
(66) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.
(67) Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение ХI, част Б,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ
Член 1
1. Настоящата директива въвежда общата система на данък върху добавената стойност (ДДС).
2. Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данъка.
За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността.
Общата система за ДДС следва да бъде приложена до и включително фазата на търговията на дребно.
Член 2
1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава-членка от:
i) данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 282—292, и което не е обхванато от член 33 или 36;
ii) в случаите на нови превозни средства данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или всяко друго данъчно незадължено лице;
iii) в случаите на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите върху вътреобщностното придобиване са изискуеми в съответствие с Директива 92/12/ЕИО на територията на държава-членка, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1;
в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
г) вносът на стоки.
2. а) За целите на параграф 1, буква б), ii) следните се считат за „превозни средства“, когато са предназначени за превоз на хора или стоки:
i) наземни моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 кубични сантиметра или с мощност над 7,2 киловата;
ii) плавателни съдове с дължина над 7,5 метра, с изключение на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане и на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции, или за крайбрежен риболов;
iii) въздухоплавателни средства с излетно тегло над 1 550 килограма, с изключение на въздухоплавателни средства, използвани от авиационни оператори срещу възнаграждение, главно по международни линии.
б) Тези превозни средства се считат за „нови“ в случаите на:
i) наземни моторни превозни средства, когато доставката се извършва в рамките на шест месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато превозното средство е изминало не повече от 6 000 километра;
ii) плавателни съдове, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато плавателният съд е плавал не повече от 100 часа;
iii) въздухоплавателни средства, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато въздухоплавателното средство е летяло не повече от 40 часа.
в) Държавите-членки следва да предвидят условията, при които фактите, посочени в буква б), могат да бъдат считани за установени.
3. „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ означава енергийни продукти, алкохол и алкохолни напитки, и промишлено обработен тютюн, както е определено от действащото законодателство на Общността, но без газ, доставян по системата за разпределение на природен газ или електроенергия.
Член 3
1. Чрез дерогация от член 2, параграф 1, буква б), i), следните сделки не се облагат с ДДС:
а) вътреобщностното придобиване на стоки от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, когато доставката на такива стоки на територията на държавата-членка, на която се извършва придобиването, е освободена от данъка съгласно членове 148 и 151;
б) вътреобщностното придобиване на стоки, различни от тези, посочени в буква а) и член 4, и различни от новите превозни средства или продукти, подлежащи на облагане с акцизи, от данъчнозадължено лице за целите на неговата земеделска, лесовъдна или рибарска дейност, подлежащи на облагане по режима на единна фиксирана ставка за земеделски производители, или от данъчнозадължено лице, което извършва само доставки на стоки или услуги, по отношение на които ДДС не може да се приспада, или от данъчно незадължено юридическо лице.
2. Параграф 1, буква б) се прилага само ако са изпълнени следните условия:
а) през текущата календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, който държавите-членки определят, но който не може да бъде под 10 000 EUR или равностойността им в национална валута;
б) през предишната календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, предвиден в буква а).
Прагът, който служи като референция, се състои от общата стойност без ДДС, дължим или платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, на вътреобщностните придобивания на стоки, посочени в параграф 1, буква б).
3. Държавите-членки дават на данъчнозадължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, отговарящи на условията по параграф 1, буква б) правото на избор на общия режим, предвиден в член 2, параграф 1, буква б), i).
Държавите-членки определят подробните правила за упражняване правото на избор, посочено в първа алинея, което във всеки случай обхваща период от две календарни години.
Член 4
Освен сделките, посочени в член 3, следните сделки не се облагат с ДДС:
а) вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е бил начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със режима на маржа, предвидена в членове 312—325;
б) вътреобщностното придобиване на втора употреба превозни средства, както е определено в член 327, параграф 3, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за превозните средства в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие с преходните режими за превозни средства втора употреба;
в) вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е организатор на публичен търг, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със специалните режими за продажба чрез публичен търг.
ДЯЛ II
ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ
Член 5
За целите на прилагането на настоящата директива важат следните определения:
1. „Общност“ и „територия на Общността“ означава териториите на държавите-членки, както са определени в точка 2;
2. „държава-членка“ и „територия на държава-членка“ означава територията на всяка държава-членка на Общността, за която е приложим Договорът за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 299 от този Договор, с изключение на всяка територия, посочена в член 6 от настоящата директива;
3. „трети територии“ означава тези територии, посочени в член 6;
4. „трета страна“ означава всяка държава или територия, за която Договорът не е приложим.
Член 6
1. Настоящата директива не се прилага за следните територии, съставляващи част от митническата територия на Общността:
а) планината Атон;
б) Канарските острови;
в) Френските отвъдморски департаменти;
г) Аландските острови;
в) Англо-нормандските острови.
2. Настоящата директива не се прилага за следните територии, които не съставляват част от митническата територия на Общността:
а) остров Хелиголанд;
б) територията на Бюсинген;
в) Сеута;
г) Мелила;
д) Ливиньо;
е) Кампионе д'Италия;
ж) италианските води на езерото Лугано.
Член 7
1. С оглед на конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство и Кипър, съответно Княжеството Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, за целите на прилагането на настоящата директива не се считат като трети страни.
2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, така че сделките, които са с произход от или са предназначени за Княжество Монако, се третират като сделки с произход от или предназначени за Франция, че сделките, които са с произход от или предназначени за остров Ман, се третират като сделки с произход от или предназначени за Обединеното кралство и че сделките, които са с произход от или предназначени за суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, се третират като сделки с произход от или предназначени за Кипър.
Член 8
Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета.
ДЯЛ III
ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Член 9
1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.
2. Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава-членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице.
Член 10
Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
Член 11
След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност (наричан по-долу „Комитет по ДДС“), всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.
Дадена държава-членка, упражняваща правото на избор, предвидена в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба.
Член 12
1. Държавите-членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:
а) доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване;
б) доставка на земя за строеж.
2. За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.
Държавите-членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“.
Държавите-членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години.
3. За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите-членки.
Член 13
1. Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.
Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.
Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни.
2. Държавите-членки могат да разглеждат дейностите, освободени съгласно членове 132, 135, 136, 371, 374—377, и член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390, в които са ангажирани от органи, управлявани по публичното право, като дейности, в които тези органи се ангажират като органи на държавната власт.
ДЯЛ IV
ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ
ГЛАВА 1
Доставка на стоки
Член 14
1. „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.
2. В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:
а) прехвърлянето, направено от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация;
б) фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на стоки на изплащане, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска;
в) прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисионна.
3. Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи.
Член 15
1. Електроенергията, газта, топлината, хладилната енергия и други подобни се считат за материална вещ.
2. Държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното:
а) определени участия в недвижими имоти;
б) вещни права, които дават на титуляра им правото на ползване върху недвижими имоти;
в) акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него.
Член 16
Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки.
Употребата на стоки за стопански цели обаче, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки.
Член 17
1. Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.
„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.
2. Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:
а) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза, в съответствие с условията, предвидени в член 33;
б) доставката на стоките за монтаж или сглобяване от или от името на доставчика, извършвана от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките в съответствие с условията, предвидени в член 36;
в) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, по време дейност за превоз на пътници, в съответствие с член 37;
г) доставката на газ по системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, в съответствие с условията, предвидени в членове 38 и 39;
д) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в съответствие с условията, предвидени в членове 138, 146, 147, 148, 151 или 152;
е) доставката на услуга, изпълнявана за данъчнозадълженото лице, състояща се в обработка на съответните стоки, която се извършва физически на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, при условие че стоките, след като бъдат обработени, се връщат на това данъчнозадължено лице в държавата-членка, от която същите са първоначално изпратени или превозени;
ж) временното използване на стоките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице, установено на територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките;
з) временното използване на стоките за период, който не надвишава двадесет и четири месеца на територията на друга държава-членка, в която вносът на същите стоки от трета държава с оглед на временното им използване би бил покрит от режими на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита.
3. Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.
Член 18
Държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:
а) употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане;
б) употребата от данъчнозадължено лице на стоки за целите на необлагаема сфера на дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а);
в) освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а).
Член 19
В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя.
В случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член.
ГЛАВА 2
Вътреобщностно придобиване на стоки
Член 20
„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.
Когато стоките, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, са изпратени или превозени от трета територия или от трета държава и са внесени от това данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, различна от държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, стоките се считат за изпратени или превозени от държавата-членка на вноса. Тази държава-членка предоставя на вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по отношение на вноса на стоките, при условие че вносителят установи, че ДДС е бил приложен за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.
Член 21
Употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, изпратени или превозени от или от името на това данъчнозадължено лице от друга държава-членка, в която стоките са произведени, изградени, добити, преработени, закупени или придобити по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) или в която са внесени от това данъчнозадължено лице за целите на неговата стопанска дейност, се третират като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки.
Член 22
Употребата от въоръжените сили на дадена държава, която е страна по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, регулиращи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, буква з).
Член 23
Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, които би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки.
ГЛАВА 3
Доставка на услуги
Член 24
1. „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.
2. „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.
Член 25
Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:
а) прехвърляне на права върху нематериална вещ, независимо дали при това се оформя документ за собственост;
б) поемане на задължението за въздържане от действие или за толериране на действие или състояние;
в) извършването на услуги съгласно поръчка, направена от публичноправен орган или от негово име или на основание на закон.
Член 26
1. Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:
а) употребата на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично приспадане;
б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.
2. Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.
Член 27
С оглед да бъде предотвратено нарушаването на конкуренцията и след консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.
Член 28
Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.
Член 29
Разпоредбите на член 19 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.
ГЛАВА 4
Внос на стоки
Член 30
„Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора.
Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки.
ДЯЛ V
МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ
ГЛАВА 1
Място на доставката на стоки
Раздел 1
Доставка на стоки без превоз
Член 31
Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката.
Раздел 2
Доставка на стоки с превоз
Член 32
Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.
Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките.
Член 33
1. Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорта на стоките се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:
а) доставката на стоките се извършва от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, чийто вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1 или за всяко друго данъчно незадължено лице;
б) доставените стоки не са нито превозно средство, но стоки доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от или от името на доставчика.
2. Когато доставените стоки са изпратени или превозвани от трети територия или трета държава, и са внесени от доставчика в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, същите се считат за изпратени или превозвани от държавата-членка на вноса.
Член 34
1. Ако са изпълнени следните условия, член 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава-членка, когато тази държава-членка е държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките:
а) доставените стоки не са акцизни стоки;
б) общата стойност без ДДС на такива доставки, извършени по условията, предвидени в член 33, в тази държава-членка не надвишават през която и да е календарна година 100 000 EUR или равностойността им в национална валута;
в) общата стойност без ДДС на доставките на стоки, различни от акцизни продукти, извършени при условията, предвидени в член 33 в тази държава-членка, не са надвишавали през предходната календарна година 100 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута.
2. Държавата-членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута, когато тази държава-членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията.
Държавите-членки, които упражняват възможността си на избор по първата алинея, вземат необходимите мерки да информират съответно компетентните органи на държавната власт в държавата-членка, в която започва изпращането или превозът на стоките.
3. Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност доклад за действие на специалния праг от 35 000 EUR, посочен в параграф 2, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения.
4. Държавата-членка, на територията, на която се намират стоките към момента на започването на тяхното изпращане или превоза дава на тези данъчнозадължени лица, които извършват доставки на стоки, отговарящи на условията по параграф 1, възможността на избор за определянето на място на доставка в съответствие с член 33.
Засегнатите държави-членки определят подробни правила, регулиращи упражняването на право на избор, посочена в първата алинея, което във всеки случай обхваща две календарни години.
Член 35
Членове 33 и 34 не се прилагат за доставки на стоки — втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 1—4, нито за доставки на превозни средства — втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, облагаеми с ДДС в съответствие със специалните режими, приложими в тези сфери.
Член 36
Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени.
Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка.
Раздел 3
Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове
Член 37
1. Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници.
2. За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници.
„Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността.
„Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността.
В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс.
3. При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове.
До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1.
Раздел 4
Доставка на стоки чрез системи за разпределение
Член 38
1. В случаите на доставка на газ чрез система за разпределение на природен газ, или на електроенергия от данъчно облагаем дилър, за място на доставка се счита мястото, където данъчнозадълженият дилър е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките, или при отсъствие на такова място на стопанска дейност или постоянен обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.
2. За целите на параграф 1 „данъчно облагаем дилър“ означава данъчнозадължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупките на газ или електроенергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление е незначително.
Член 39
В случай на доставка на газ чрез система за разпределение на природен газ, или електроенергия, когато такава доставка не е обхваната от член 38, за място на доставка се счита мястото, където клиентът действително използва и потребява стоките.
Когато част от газта или електроенергията не се консумират действително от клиента, тези неконсумирани стоки се считат, че са били използвани и потребени на мястото, където клиентът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките. При отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, клиентът се счита, че е използвал и консумирал стоките на мястото на постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.
ГЛАВА 2
Място на вътреобщностно придобиване на стоки
Член 40
За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.
Член 41
Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.
Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването.
Член 42
Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а) лицето, придобиващо стоките, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено в съответствие с член 197 като платеца на ДДС.
б) лицето, придобиващо стоките, е удовлетворило задълженията, изложени в член 265 по отношение на представянето на извлечение за рекапитулация.
ГЛАВА 3
Място на доставка на услуги
Раздел 1
Общо правило
Член 43
За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене.
Раздел 2
Специални разпоредби
Подраздел 1
Доставка на услуги от посредници
Член 44
Мястото на доставка на услуги от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, различни от тези, посочени в членове 50 и 54 и в член 56, параграф 1, е мястото, където се доставя базисната сделка в съответствие с настоящата директива.
Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставени от посредник, е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която се изпълнява тази сделка, мястото на доставката на услуги от посредника се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационния номер по ДДС, под който му е оказана услугата.
Подраздел 2
Доставка на услуги, свързани с недвижими вещи
Член 45
За място на доставка на услуги, свързани с недвижима вещ, включително услугите на агенти и експерти за недвижими имоти и услуги за подготовка и координация на строителни работи, като например услуги на архитекти и фирми, предоставящи обектов надзор се счита мястото, където се намира недвижимата вещ.
Подраздел 3
Доставка на транспортни услуги
Член 46
За място на доставка на транспортни услуги, различни от вътреобщностния транспорт на стоки, се счита мястото, където се извършва превозът по отношение на реализирания пробег.
Член 47
За място на доставка на вътреобщностен транспорт на стоки се счита мястото на започване на превоза.
Въпреки това, когато вътреобщностният транспорт на стоки се доставя на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на започване на превоза, за мястото на доставка се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационния номер по ДДС, под който му е оказана услугата.
Член 48
„Вътреобщностен транспорт на стоки“ означава всеки превоз на стоки, чието място на отпътуване и място на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.
„Място на отпътуване“ означава мястото, където превозът на стоките фактически започва, независимо от реализирания пробег, за да се достигне до мястото на местонахождението на стоките.
„Място на пристигане“ означава мястото, където превозът на стоките фактически завършва.
Член 49
Превозът на стоки, по отношение на който мястото на отпътуване и мястото на пристигане са разположени на територията на една и съща държава-членка, се третира като вътреобщностен транспорт на стоки, когато този транспорт е пряко свързан с транспорта на стоки, по отношение на който мястото на отпътуване и мястото на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.
Член 50
За мястото на доставката на услугите от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, когато посредникът участва във вътреобщностния транспорт на стоки, се счита мястото на започване на превоза.
Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставяни от посредника, е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на започване на превоза, мястото на доставката на услугите се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Член 51
Държавите-членки могат да не облагат с ДДС тази част на вътреобщностния транспорт на стоки, извършващ се по вода, които не представляват част от територията на Общността.
Подраздел 4
Доставка на културни и други подобни услуги, спомагателни услуги за превоз или услуги, свързани с движими материални вещи
Член 52
Мястото на доставка на следните услуги е мястото, където услугите фактически се извършват:
а) културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността на организаторите на подобни дейности, и когато е подходящо — спомагателни услуги;
б) спомагателни дейности по превоза, като например натоварване, разтоварване транспортна обработка на стоките и други подобни дейности;
в) оценки на движима материална вещ или работа по такава вещ.
Член 53
Чрез дерогация от член 52, буква б), мястото на доставка на услуги, обхващащи дейности, спомагателни за вътреобщностния превоз на стоки, доставяни на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която дейностите фактически се извършват, се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Член 54
За място на доставката на услугите от посредник, действащ на името и за сметка на друго лице, когато посредникът участва в доставката на услугите, състоящи се от дейности, спомагателни за вътреобщностния превоз на стоки се счита мястото, където спомагателните услуги фактически се извършват.
Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставяни от посредника е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която се извършват фактически спомагателните услуги, мястото на доставката на услугите от посредника се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Член 55
Чрез дерогация от член 52, буква в), мястото на доставка на услуги, обхващащи оценката на движима материална вещ или работа по такава вещ, доставяна на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията на която услугите фактически се извършват, се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Дерогацията, посочена в първия параграф, се прилага само когато стоките са изпратени или превозени извън държавата-членка, в която услугите фактически са извършени.
Подраздел 5
Доставка на различни услуги
Член 56
1. За място на доставка на следните услуги за клиенти, установени извън Общността, или за данъчнозадължени лица, установени в Общността, но не в държавата на доставчика, се счита, че е мястото, където клиентът е установил своята дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова място — мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене:
а) предоставяне или прехвърляне на права върху авторско право, патент, лицензии, търговски марки и други подобни права;
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация;
г) задълженията за въздържане от провеждането или упражняването изцяло или частично на стопанска дейност или право, посочено в настоящия параграф;
д) банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е) осигуряване на персонал;
ж) отдаване под наем на движими материални вещи, с изключение на всички видове превозни средства;
з) услуги по осигуряване на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и предоставянето на други услуги, пряко свързани с тях;
и) далекосъобщителни услуги;
й) услуги по разпространение на радио и телевизия;
к) услуги, извършвани по електронен път, като тези посочени в приложение 2;
л) доставката на услуги, извършвани от посредници, действащи от името и за сметка на други лица, когато тези посредници вземат участие в доставката на услугите, посочени в настоящия параграф.
2. Когато доставчикът на услуга и клиентът комуникират по електронна поща, това не означава само по себе си, че доставяната услуга е услуга, извършвана по електронен път за целите на параграф 1, буква к).
3. Параграф 1, букви й) и к), и параграф 2 се прилагат до 31 декември 2006 г.
Член 57
1. Когато услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к), се доставят на данъчно незадължени лица, които са се установили в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставя услугата или който при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има за свой постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, за място на доставка се счита мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или където се намира постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.
2. Параграф 1 се прилага до 31 декември 2006 г.
Подраздел 6
Критерий за ефективно ползване и притежаване
Член 58
За избягване на двойното данъчно облагане, липсата на облагане или нарушаването на конкуренцията по отношение на доставката на услуги, посочена в член 56, параграф 1 и по отношение на отдаването под наем на превозни средства държавите-членки могат:
а) да разглеждат мястото на доставка на всяка или на всички от тези услуги, ако са разположени на тяхна територия, като разположени извън Общността, ако фактическото ползване или притежаване на услугите се извършва на място извън Общността;
б) да разглеждат мястото на доставка на всяка или на всички от тези услуги, ако са разположени извън Общността, като разположени на тяхна територия, ако фактическото ползване или притежаване на услугите се извършва на тяхна територия.
Въпреки това, настоящата разпоредба не се прилага за услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к), където тези услуги се оказват на данъчно незадължени лица.
Член 59
1. Държавите-членки прилагат член 58, буква б) по отношение на далекосъобщителните услуги, доставяни на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставят услугите или който при отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността.
2. До 31 декември 2006 г. държавите-членки прилагат член 58, буква б) за услуги по разпространението на радио или телевизия, както е посочено в член 56, параграф 1, буква й) предоставяни на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставят услугите или което при отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността.
ГЛАВА 4
Място на внос на стоки
Член 60
Мястото на внос на стоки е държавата-членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността.
Член 61
Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността, стоките, които не са в свободно обращение се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
ДЯЛ VI
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС
ГЛАВА 1
Общи разпоредби
Член 62
За целите на настоящата директива:
1. „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;
2. ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицетоплатец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен.
ГЛАВА 2
Доставка на стоки или услуги
Член 63
Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.
Член 64
1. Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания.
2. Държавите-членки в определени случаи могат да предвидят, че непрекъсната доставка на стоки или услуги през определен период от време трябва да се разглежда като приключена поне на интервали от една година.
Член 65
Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума.
Член 66
Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите-членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:
а) не по-късно от момента на издаването на фактурата;
б) не по-късно от момента на получаването на плащането;
в) не по-късно от момента на издаването на фактурата, или ако е издадена със закъснение — в посочен срок от датата на данъчното събитие.
Член 67
1. Когато в съответствие с условията, предвидени в член 138, стоките, изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, се доставят освободени от ДДС, или където стоките се прехвърлят освободени от ДДС на друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем на 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
2. Чрез дерогация от параграф 1, ДДС става изискуем при издаването на фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
ГЛАВА 3
Вътреобщностно придобиване на стоки
Член 68
Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.
Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава-членка.
Член 69
1. В случай на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем на 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
2. Чрез дерогация от параграф 1 ДДС става изискуем при издаването на фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
ГЛАВА 4
Внос на стоки
Член 70
Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.
Член 71
1. Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.
2. Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите-членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове.
ДЯЛ VII
ДАНЪЧНА ОСНОВА
ГЛАВА 4
Определение
Член 72
За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата-членка, в която доставката е облагаема.
Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното:
1. по отношение на стоките — сумата, която е не по-малка от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — себестойността, определена по времето на доставката;
2. по отношение на услугите — сумата, която е не по-малка от пълната себестойност за данъчнозадълженото лице за предоставянето на услугата.
ГЛАВА 2
Доставка на стоки или услуги
Член 73
По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката.
Член 74
Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането.
Член 75
По отношение на доставката на услуги, посочена в член 26, когато стоките, представляващи част от активите на стопанска дейност, се използват за лични цели или услугите се извършват безвъзмездно, данъчната основа е пълната себестойност за данъчнозадълженото лице на предоставянето на услугите.
Член 76
По отношение на доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — пълната себестойност, определена към момента на извършването на прехвърлянето.
Член 77
По отношение на доставката от данъчнозадължено лице на услуга за целите на стопанската му дейност, както е посочено в член 27, данъчната основа е пазарната цена на доставената услуга.
Член 78
Данъчната основа включва следните елементи:
а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност;
б) съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане.
За целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи.
Член 79
Данъчната основа не включва следните елементи:
а) намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;
б) отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на доставката;
в) сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка.
Данъчнозадълженото лице трябва да предостави доказателство за фактическата сума на разходите, посочени в буква в) от алинея първа и не може да приспада никакъв ДДС, който може да е бил начислен.
Член 80
1. За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи:
а) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и получателят на доставката няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и 173—177;
б) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177 и доставката подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379 параграф 2 или членове 380—390;
в) когато насрещната престация е по-висока от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177.
За целите на първата алинея юридическите връзки могат да обхващат взаимоотношението между работодател и наето лице, или семейството на наетото лице, или други тясно свързани лица.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността, предвидена в параграф 1, те могат да ограничат категориите на доставчиците или получателите, за които се прилагат мерките.
3. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото същите не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължени съгласно параграф 1 от настоящия член.
Член 81
Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. не са се възползвали от правото на избор по член 98 за прилагането на намалена ставка, могат, ако се възползват от правото на избор по член 89, да предвидят по отношение на доставката на произведения на изкуството, както е посочено в член 103, параграф 2, данъчната основа да е равна на сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.
Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.
Член 82
Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на доставката на стоки и услуги данъчната основа трябва да включва стойността на освободеното инвестиционно злато по смисъла на член 346, което е предоставено от клиента да се използва като основа за преработване, което в резултат на това губи статута си на инвестиционно злато, освободено от ДДС, когато се доставят такива стоки и услуги. Стойността, която трябва да се използва, е пазарната цена на инвестиционното злато към момента на доставянето на тези стоки и услуги.
ГЛАВА 3
Вътреобщностно придобиване на стоки
Член 83
По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава 1 за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава-членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката.
Член 84
1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че акцизът дължим или платим от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на акцизен продукт, е включен в данъчната основа в съответствие с член 78, първи параграф, а).
2. Когато след извършването на вътреобщностно придобиване на стоки лицето, придобиващо стоките, получава възстановяване на акциза, платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, данъчната основа се намалява съответно в държавата-членка, на чиято територия се извършва придобиването.
ГЛАВА 4
Внос на стоки
Член 85
По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила.
Член 86
1. Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:
а) данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира;
б) съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие.
2. За целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса.
Член 87
Данъчната основа не включва следните елементи:
а) намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;
б) отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на вноса;
Член 88
Когато стоките, временно изнесени от територията на Общността, се внесат, след като са претърпели извън Общността поправка, обработка, приспособяване или преработка, държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че данъчното третиране на стоките за целите на ДДС е същото като това, което би било приложено ако поправката, обработката, приспособяването или преработката са били извършени на тяхна територия.
Член 89
Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността съгласно член 98 за прилагането на намалена ставка, могат да предвидят по отношение на вноса на произведения на изкуството, колекционерски пр
Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС върху вноса да е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.
ГЛАВА 5
Други разпоредби
Член 90
1. В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки.
2. В случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1.
Член 91
1. Когато елементте, използвани за определяне на данъчната основа за внос, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, обменният курс се определя в съответствие с разпоредбите на Общността, управляващи изчисляването на стойността за митнически цели.
2. Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за сделка, различна от вноса на стока, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, приложимият обменен курс е последният отчетен курс „продава“ към момента, когато ДДС става изискуем, на най-представителната борса или борси на съответната държава-членка или курс, определен по отношение на този или тези пазари, в съответствие с правилата, предвидени от тази държава-членка.
За някои сделки обаче, посочени в първа алинея или за някои категории данъчнозадължени лица, държавите-членки могат да използват обменния курс, определен в съответствие с разпоредбите на Общността в сила, които регулират изчисляването на митническата стойност.
Член 92
По отношение на стойността на опаковъчни материали, подлежащи на връщане, държавите-членки могат да предприемат една от следните мерки:
а) да ги изключат от данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали не се върнат;
б) да ги включат в данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали фактически се върнат.
ДЯЛ VIII
ДАНЪЧНИ СТАВКИ
ГЛАВА 1
Прилагане на данъчни ставки
Член 93
Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие.
Въпреки това, при следните случаи приложимата данъчна ставка е тази, която е действаща, когато ДДС става изискуем:
а) в случаите, посочени в членове 65 и 66;
б) в случаите на вътреобщностно придобиване на стоки;
в) в случаите, отнасящи се до вноса на стоки, посочен в член 71, параграф 1, втора алинея, и в член 71, параграф 2.
Член 94
1. Данъчната ставка, приложима към вътреобщностно придобиване на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.
2. При условията на избора съгласно член 103, параграф 1 за прилагането на намалена данъчна ставка за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, приложимата данъчна ставка за внос на стоки се прилага за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.
Член 95
Когато данъчните ставки се променят, държавите-членки могат в случаите, посочени в членове 65 и 66, да извършат корекции, за да вземат пред вид данъчните ставки, приложими в момента на доставянето на стоките или услугите.
Държавите-членки могат също да приемат всички подходящи преходни мерки.
ГЛАВА 2
Структура и размер на данъчните ставки
Раздел 1
Стандартна данъчна ставка
Член 96
Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.
Член 97
1. От 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %.
2. Съветът взема решение, в съответствие с член 93 от Договора, относно размера на стандартната данъчна ставка, приложим след 31 декември 2010 г.
Раздел 2
Намалени ставки
Член 98
1. Държавите-членки могат да прилагат една или две намалени ставки.
2. Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.
Намалените ставки не се прилагат за услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к).
3. Когато се прилагат намалените ставки, предвидени в параграф 1 за категориите на стоките, държавите-членки могат да използват Комбинираната номенклатура за установяване на точния обхват на съответната категория.
Член 99
1. Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.
2. Всяка намалена ставка се определя така, че сумата на ДДС, получена в резултат от прилагането ѝ, е такава, че ДДС, който подлежи на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177, може нормално да бъде приспаднат напълно.
Член 100
Въз основа на доклад от Комисията Съветът преглежда на всеки две години, от 1994 г., намалените ставки.
В съответствие с член 93 от Договора Съветът може да реши да промени списъка на стоките и услугите, предвидени в приложение III.
Член 101
До 30 юни 2007 г. най-късно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета общ доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, включително ресторантьорски услуги, особено по отношение на създаването на нови работни места, икономическия растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар въз основата на проучване, извършено от независим икономически мозъчен тръст.
Раздел 3
Специални разпоредби
Член 102
Държавите-членки могат да прилагат намалена ставка за доставката на природен газ, електроенергия или централно отопление, при условие че няма риск в резултат на това да възникне нарушаване на конкуренцията.
Всяка държава-членка, възнамеряваща да приложи намалена ставка по първия параграф, трябва преди да направи това, да информира Комисията съответно. Комисията решава дали има риск от нарушаване на конкуренцията или не. Ако Комисията не е взела това решение в рамките на три месеца от получаването на информацията, се счита, че няма риск от нарушаване на конкуренцията.
Член 103
1. Държавите-членки могат да предвидят, че намалената ставка или някоя от намалените ставки, които те прилагат в съответствие с членове 98 и 99, се прилага и за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4.
2. Ако държавите-членки се възползват от възможността за избор по параграф 1, те могат също да приложат намалена ставка към следните сделки:
а) доставката на произведения на изкуството от техния автор или от неговите правоприемници;
б) доставката на произведения на изкуството, инцидентно, от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, когато произведенията на изкуството са внесени от самото данъчнозадължено лице или когато те са му доставени от техния автор или неговия правоприемник, или когато са му дали право на пълно приспадане на ДДС.
Член 104
Австрия може да приложи втора стандартна ставка в общините Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал), която е по-ниска от съответната ставка, прилагана в останалата част на Австрия, но не е по-ниска от 15 %.
Член 105
В случаите на сделки, извършвани в автономните региони на Азорските острови и Мадейра и за прекия внос в тези региони, Португалия може да приложи ставки, по-ниски от тези, прилагани за континенталната ѝ част.
ГЛАВА 3
Временни разпоредби за специални трудоемки услуги
Член 106
Съветът може да приеме с единодушие, по предложение на Комисията, да се позволи на държавите-членки да прилагат най-късно до 31 декември 2010 г. намалените ставки, предвидени в член 98 за услугите, изброени в приложение IV.
Намалените ставки могат да се прилагат по отношение на услуги от не повече от две от категориите, предвидени в приложение IV.
В изключителни случаи на държава-членка може да бъде разрешено да приложи намалените ставки за услуги от три от тези категории.
Член 107
Услугите, посочени в член 106, трябва да отговарят на следните условия:
а) трябва да бъдат трудоемки;
б) трябва в голяма степен да се предоставят директно на крайни потребители;
в) трябва да бъдат главно местни и да не причиняват нарушаване на конкуренцията.
Трябва също да има тясна връзка между намаляването на цените, получено в резултат на намаляването на данъчната ставка и предвидимото увеличаване на търсенето и заетостта. Прилагането на намалена ставка не трябва да нарушава гладкото функциониране на вътрешния пазар.
Член 108
Всяка държава-членка, която желае да приложи за първи път след 31 декември 2005 г. намалена ставка към една или повече от услугите, посочени в член 106 в съответствие с настоящия член, следва да информира Комисията в тази връзка не по-късно от 31 март 2006 г. Тя следва да ѝ изпрати преди тази дата цялата имаща отношение информация относно новите мерки, които желае да въведе, по-специално следното:
а) обхвата на мярката и подробно описание на засегнатите услуги;
б) данни, показващи, че са изпълнени условията, предвидени в член 107;
в) данни, показващи, че са предвидени бюджетни разходи за мярката.
ГЛАВА 4
Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим
Член 109
Разпоредбите в настоящата глава се прилагат до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402.
Член 110
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99, могат да продължат да дават тези освобождавания или да прилагат тези намалени ставки.
Освобождаванията и намалените ставки, посочени в първия параграф, трябва да бъдат в съответствие със законодателството на Общността и трябва да са били приети на основание на ясно определени социални причини и в изгода за крайния потребител.
Член 111
В съответствие с условията, предвидени в член 110, втора алинея, освобождаванията с приспадане на платения на предходния етап ДДС могат да продължат да се дават в следните случаи:
а) от Финландия по отношение на доставката на вестници и периодични издания, продавани на абонамент и отпечатването на публикации, разпространявани до членовете на корпорации за общественото благо;
б) от Швеция по отношение на доставката на вестници, включително радио-вестници и вестници на касети за незрящи, фармацевтични продукти, доставяни за болници или срещу рецепти и производството на, или други свързани услуги във връзка с периодични издания за организации с идеална цел.
Член 112
Ако разпоредбите на член 110 доведат в Ирландия до нарушения на конкуренцията при доставката на енергийни продукти за отопление и осветление, на Ирландия може, при специално поискване, да се разреши да прилага намалена ставка за такива доставки в съответствие с членове 98 и 99.
В случаите, посочени в първа алинея, Ирландия представя искане пред Комисията, заедно с цялата необходима информация. Ако Комисията не е взела решение в рамките на три месеца, се счита, че на Ирландия се разрешава да приложи предложените намалени ставки.
Член 113
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. в съответствие със законодателството на Общността са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99 по отношение на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат тези намалени ставки или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги.
Член 114
1. Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. са били задължени да повишат стандартната си ставка, действаща към 1 януари 1991 г. с повече от 2 % могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималната, предвидена в член 99 по отношение на доставката на стоки и услуги в категориите, изложени в приложение III.
Държавите-членки, посочени в първата алинея, могат също да прилагат такава ставка за ресторантьорски услуги, детско облекло, детски обувки и жилища.
2. Държавите-членки не могат да въвеждат, позовавайки се на параграф 1, освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС.
Член 115
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за ресторантьорски услуги, детско облекло, детски обувки и жилища могат да продължат да прилагат такава ставка за доставката на тези стоки или услуги.
Член 116
Португалия може да прилага някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за ресторантьорски услуги, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Член 117
1. За целите на прилагането на член 115, Австрия може да продължи да прилага намалена ставка за ресторантьорски услуги.
2. Австрия може да прилага някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за отдаването под наем на недвижим имот за жилищно ползване, при условие че ставката не е по-ниска от 10 %.
Член 118
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за доставката на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат намалената ставка или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Разпоредбата на първа алинея не се прилага за доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки от 1—4 при условията на облагане с ДДС в съответствие със режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или режима за продажба на публичен търг.
Член 119
За целите на прилагането на член 118 Австрия може да продължи да прилага намалена ставка за вина, произведени в земеделското стопанство от земеделски производител, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Член 120
Гърция може да прилага ставки до 30 % по-ниски от съответните ставки, прилагани в континенталната част на Гърция, в департаментите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезе и Цикладите, и на островите Тасос, Северни Споради, Самотраки и Скирос.
Член 121
Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. са разглеждали работата по договор като доставка на стоки, могат да приложат към доставката на работа по договор ставката, приложима за стоките, получени след изпълнението на работата по договор.
За целите на прилагането на първия параграф „доставката на работа по договор“ означава предаването от изпълнителя на неговия клиент на движима вещ, изработена или монтирана от изпълнителя от материали или предмети, поверени му от клиента за тази цел, независимо дали изпълнителят е предоставил някоя част от използваните материали.
Член 122
Държавите-членки могат да приложат намалена ставка за доставката на живи растения и други цветарски продукти, включително луковици, корени и други подобни, рязан цвят и декоративна зеленина, и дървесина за ползване като дърва за огрев.
ГЛАВА 5
Временни разпоредби
Член 123
Чешката република може до 31 декември 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за следните сделки:
а) доставката на отоплителна енергия, използвана от домакинствата и дребните предприемачи, които не подлежат на облагане с ДДС за отоплението и производството на топла вода, с изключение на суровините, използвани за производството на топлоенергия;
б) доставката на строителна работа за жилищно строителство, което не е предвидено като част от социална политика, с изключение на строителните материали.
Член 124
Естония може до 30 юни 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на отоплителна енергия, продавана на физически лица, жилищни сдружения, апартаментни сдружения, църкви, конгрегации и институции или власти, финансирани от държавата, селските общини или общинския бюджет, както и за доставката на торф, брикети за отопление, въглища и дърва за огрев на физически лица.
Член 125
1. Кипър може до 31 декември 2007 г. да продължи да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на фармацевтични стоки и храни за консумация от човека, с изключение на сладолед, сладолед на клечка, замразен йогурт, сорбет и други подобни продукти и други пикантни хранителни продукти (картофени чипсове и пръчици, тестени сладкиши и други подобни продукти, опаковани за консумация от човека без допълнителна обработка).
2. Кипър може да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на ресторантьорски услуги до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано.
Член 126
Унгария може да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 12 % за следните сделки:
а) доставката на въглища, въглищни брикети и кокс, дърва за огрев и дървени въглища и доставката на услуги за централно отопление до 31 декември 2007 г.
б) доставката на ресторантьорски услуги и хранителни стоки, продавани в подобни помещения до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано.
Член 127
Малта може до 1 януари 2010 г. да продължи да дава освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на хранителни стоки за консумация от човека и фармацевтични средства.
Член 128
1. Полша може до 31 декември 2007 г. да продължи да дава освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на някои книги и специализирани периодични издания.
2. Полша може до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано, да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за доставката на ресторантьорски услуги.
3. Полша може до 30 април 2008 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на хранителни продукти, както е посочено в точка 1 от приложение III.
4. Полша може до 30 април 2008 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на стоки и услуги от вид, нормално предназначен за използване в земеделското производство, но с изключение на капиталови стоки като машини или сгради, както е посочено в точка 11 от приложение III.
5. Полша може до 31 декември 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за доставката на услуги, които не се предоставят като част от социална политика, за строителство, обновяване и променяне на жилища, с изключение на строителни материали и за доставката преди първото обитаване на жилищни сгради или части от жилищни сгради, както е посочено в член 12, параграф 1, буква а).
Член 129
1. Словения може до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано, да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 8,5 % за приготвянето на храна.
2. Словения може до 31 декември 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи, дейности по обновяване и поддръжка за жилищно строителство, които не се предоставят като част от социална политика, с изключение на строителни материали.
Член 130
Словакия може да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за следните сделки:
а) доставката на строителна работа за жилищно строителство, която не се предоставя като част от социална политика, с изключение на строителни материали — до 31 декември 2007 г.
б) доставката на топлинна енергия, използвана от частни домакинства и малки предприемачи, които не подлежат на облагане с ДДС за отопление и производството на топла вода, с изключение на суровини, използвани за производство на топлинна енергия — до 31 декември 2008 г.
ДЯЛ IХ
ОСВОБОЖДАВАНИЯ
ГЛАВА 1
Общи разпоредби
Член 131
Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба.
ГЛАВА 2
Освобождавания за някои дейности от обществен интерес
Член 132
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на обществените пощенски служби, различни от пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги, и съпътстващата ги доставка на стоки;
б) болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер;
в) предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава-членка;
г) доставката на човешки органи, кръв и кърма;
д) доставката на услуги, извършвани от зъботехници по занятие, както и доставката на зъбни протези, извършвани от зъболекари и зъботехници;
е) доставката на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чийто дейности са освободени от ДДС или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
ж) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка;
з) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със защитата на децата и младежите, от страна на публичноправни субекти или други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка;
и) предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност;
й) частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование;
к) осигуряване на персонал от религиозни или философски институции за дейностите, предвидени в букви б), ж), з) и и), и за целите на духовното благосъстояние;
л) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани с тях, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с техните правила, от нестопански организации, поставящи се цели от политически, профсъюзен, религиозен, патриотичен, философски, филантропичен или граждански характер, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
м) доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание;
н) доставката на някои културни услуги и стоки, тясно свързани с тях, доставяни от публичноправни субекти или от други културни организации, признати от съответната държава-членка;
о) доставката на услуги и стоки от организации, чийто дейности са освободени съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), л), м) и н), във връзка с прояви за набиране на средства, организирани изключително в тяхна полза, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
п) доставката на транспортни услуги за болни или ранени лица с моторни превозни средства, специално предназначени за целта, от органи, имащи надлежно разрешение за това;
р) дейностите на обществени радио и телевизионни организации, освен дейностите с търговски характер.
2. За целите на параграф 1, буква о) държавите-членки могат да въведат всякакви необходими ограничения, по-специално по отношение на броя на проявите или размера на постъпленията, който дава право на освобождаване.
Член 133
Държавите-членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправни субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в зависимост от това дали същите отговарят на едно или повече от следните условия:
а) съответните органи не трябва да се стремят системно към реализиране на печалба, а реализираните независимо от това излишъци не се разпределят, а се използват за продължаването или подобряването на доставяните услуги;
б) тези органи трябва да са управлявани и администрирани по същество на доброволна основа от лица, които нямат пряк или косвен интерес, било то лично или чрез посредници, от резултатите на съответните дейности;
в) тези органи трябва да определят цени, утвърдени от държавните органи или ненадвишаващи така утвърдените цени, или за услугите, които не подлежат на утвърждаване, цени по-ниски от определяните за подобни услуги от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС;
г) не трябва да има вероятност освобождаването от ДДС да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС.
Държавите-членки, които в съответствие с приложение Д към Директива 77/388/ЕИО от 1 януари 1989 г. са прилагали ДДС за сделките, посочени в член 132, параграф 1, букви м) и н), могат също да приложат условията, предвидени в първия параграф, буква г), когато посочената доставка на стоки или услуги от публичноправни субекти е освободена от ДДС.
Член 134
Доставката на стоки или услуги не се освобождава, както е предвидено в разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в следните случаи:
а) когато доставката не е от съществено значение за освободените сделки;
б) когато основното предназначение на доставката е реализирането на допълнителен доход за съответния орган чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС.
ГЛАВА 3
Освобождавания в полза на други дейности
Член 135
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;
б) отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска;
в) договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита;
г) сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове;
д) сделките, включително договаряне, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност, тоест монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство или монети с нумизматична стойност;
е) сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на документи, установяващи права на собственост върху стоки и правата или ценните книжа, посочени в член 15, параграф 2;
ж) управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите-членки;
з) доставката по номинална стойност на пощенски марки, валидни за употреба при пощенски услуги на територията на страната, гербови марки и други подобни марки;
и) залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условията и ограниченията, постановени от държавите-членки;
й) доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);
к) доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);
л) отдаване под наем или под аренда на недвижими имоти.
2. Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л):
а) предоставянето на настаняване съгласно определенията в законодателството на държавите-членки, в хотелския сектор или в секторите с подобна функция, включително предоставянето на настаняване във ваканционни селища или на площадки, разработени за ползване като къмпинги;
б) отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на моторни превозни средства;
в) отдаване под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини;
г) наемането на сейфове.
Държавите-членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л).
Член 136
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки, използвани единствено за дейност, освободена по членове 132, 135, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2, и членове 380—390, ако тези стоки не дават право на приспадане;
б) доставката на стоки, за чието придобиване или употреба ДДС не е бил подлежащ на приспадане в съответствие с член 176.
Член 137
1. Държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на следните сделки:
а) финансовите сделки, посочени в член 135, параграф 1, букви б) —ж);
б) доставка на сграда или на части от нея и прилежащата ѝ земя, различна от доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);
в) доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);
г) отдаване под наем или аренда на недвижими имоти.
2. Държавите-членки предвиждат подробните правила, регулиращи упражняването на избора по параграф 1.
Държавите-членки могат да ограничат обхвата на това право на избор.
ГЛАВА 4
Освобождавания на вътреобщностни сделки
Раздел 1
Освобождавания, свързани с доставка на стоки
Член 138
1. Държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
2. Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице;
б) доставката на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, за клиента от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки, различни от продукти подлежащи на облагане с акцизи, не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, когато тези продукти са изпратени или превозени в съответствие с член 7, параграфи 4 и 5, или член 16 от Директива 92/12/ЕИО;
в) доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, която би имала право на освобождаванията съгласно параграф 1 и букви а) и б), ако е била извършена от името на друго данъчнозадължено лице.
Член 139
1. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.
Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1.
2. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква б), не се прилага за доставката на продукти, подлежащи на облагане с акциз, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282—292.
3. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, букви б) и в), не се прилага за доставката на стоки, подлежащи на облагане с ДДС в съответствие с режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или специалните режими за продажби на публични търгове.
Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), не се прилага за доставката на транспортни средства втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, подлежаща на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за транспортни средства втора употреба.
Раздел 2
Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки
Член 140
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) вътреобщностното придобиване на стоки, чиято доставка от данъчнозадължени лица във всички случаи би била освободена от ДДС на тяхната съответна територия;
б) вътреобщностното придобиване на стоки, чийто внос във всички случаи би бил освободен от ДДС съгласно член 143, букви а), б) и в) и д)—л);
в) вътреобщностното придобиване на стоки, когато в съответствие с членове 170 и 171, лицето, придобиващо стоките, във всички случаи има право на пълно възстановяване на дължимия ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква б).
Член 141
Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
б) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а);
в) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка;
г) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка;
д) лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи данъка.
Раздел 3
Освобождавания на някои услуги за транспорт
Член 142
Държавите-членки освобождават доставката на вътреобщностния транспорт на стоки до и от островите, образуващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, както и доставката на транспорт на стоки между тези острови.
ГЛАВА 5
Освобждавания при внос
Член 143
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) крайния внос на стоки, чиято доставка от данъчнозадължено лице би била освободена във всички случаи на съответната им територия;
б) крайния внос на стоки, регулиран по Директиви 69/169/ЕИО (5), 83/181/ЕИО (6) и 2006/79/ЕО (7) на Съвета;
в) крайния внос на стоки, в свободно обращение от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността, които биха имали право на освобождаване от ДДС по буква б), ако са внесени по смисъла на член 30, първи параграф;
г) вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138;
д) повторния внос от лицето-износител, на стоки при запазване на състоянието, в което са били изнесени, когато стоките са освободени от митни сборове;
е) вноса под дипломатически или консулски режим на стоки, които са освободени от митни сборове;
ж) вноса на стоки от международни организации, признати за такива от държавните органи на държавата-домакин или от членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
з) вноса на стоки в държави-членки, които са страни по Северноатлантическия договор от въоръжените сили на други държави, които са страни по този Договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
и) вноса на стоки от въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови;
й) вноса в пристанища от предприятия за морски риболов на техния улов, непреработен или след съхраняваща обработка за търговска реализация, но преди да бъде доставен;
к) вноса на злато от централните банки;
л) вноса на газ чрез разпределителната система за природен газ, или на електроенергия.
Член 144
Държавите-членки освобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б).
Член 145
1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
2. До влизането в сила на правилата, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да запазят действащите си национални разпоредби.
Държавите-членки могат да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум нарушаването на конкуренцията, и по-специално да предотвратят необлагането или двойното облагане с ДДС в Общността.
Държавите-членки могат да прилагат най-целесъобразните по тяхна преценка административни процедури на освобождаване.
3. Държавите-членки информират Комисията, която съответно информира останалите държавите-членки относно действащите разпоредби на националното законодателство, дотолкова, доколкото същите вече не са информирани и за тези, които те приемат в съответствие с параграф 2.
ГЛАВА 6
Освобождавания при износ
Член 146
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача;
б) доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на клиент, който не е установен на съответната им територия, с изключение на стоките, превозени от самия купувач, за оборудване, зареждане с гориво и провизии на плавателни съдове за развлечение и частни самолети или всякакви други превозни средства за лични нужди;
в) доставката на стоки за утвърдени органи, които ги изнасят извън Общността като част от хуманитарни, благотворителни или образователни дейности извън Общността;
г) доставката на услуги, състоящи се от работа върху движима вещ, придобита или внесена, за бъде подложена на такава работа в Общността и изпратена или превозена извън Общността от доставчика, от клиента, ако не е установен на съответната им територия, или за сметка на някой от двамата;
д) доставката на услуги, включително сделки за транспорт и спомагателни сделки, но изключващи доставката на услуги, освободени в съответствие с членове 132 и 135, когато същите са пряко свързани с износа или вноса на стоки, обхванати от член 61 и член 157, параграф 1, буква а).
2. Освобождаването, предвидено в параграф 1, буква в), може да бъде дадено чрез възстановяване на ДДС.
Член 147
1. Когато доставката на стоки, посочена в член 146, параграф 1, буква б), се отнася за стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, освобождаването се прилага само ако са изпълнени следните условия:
а) пътникът не е установен в Общността;
б) стоките се превозват извън Общността преди края на третия месец, следващ този, през който се извършва доставката;
в) общата стойност на доставката с ДДС надвишава 175 EUR или равностойността им в национална валута, определяна годишно чрез прилагането на обменния курс на първия работен ден от м. октомври, в сила от 1 януари на следващата година.
Въпреки това, държавите-членки могат да освободят доставка с обща стойност под сумата, посочена в първа алинея, буква в).
2. За целите на параграф 1 „пътник, която не е установен в Общността“ означава пътник, чийто постоянен адрес или обичайно местоживеене не се намират в Общността. В този случай „постоянен адрес или обичайно местоживеене“ означава мястото, вписано като такова в паспорта, личната карта или друг документ, признат като документ за установяване на самоличността от държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката.
Доказателството за износ се предоставя чрез фактурата или друг документ вместо нея, потвърден от митническата служба на излизане от Общността.
Всяка държава-членка изпраща на Комисията спесимен на печатите, които използва за потвърждението, посочено във втора алинея. Комисията предава тази информация на данъчните органи на другите държави-членки.
ГЛАВА 7
Освобождавания, свързани с международен транспорт
Член 148
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, или на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции в открито море, или за крайбрежен риболов, с изключение на случаите на плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов — провизиите на корабите;
б) доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на бойни кораби, попадащи в комбинираната номенклатура (КН) код 8906 10 00, напускащи своята територия и плаващи по направление за пристанища или закотвяне извън съответната държава-членка;
в) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, фрахтоването и наемането на плавателните съдове, посочени в буква а) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях;
г) доставката на услуги, освен тези, посочени в буква в), за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, посочени в буква а), или на товарите им;
д) доставката на стоки за зареждане на гориво и снабдяване с провизии на въздухоплавателни средства, опериращи срещу заплащане главно по международни маршрути;
е) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях;
ж) доставката на услуги, освен посочените в буква е) по-горе, за посрещане на непосредствените нужди на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, или техния товар.
Член 149
Португалия може да третира морския и въздушния превоз между островите, съставляващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, и между тези региони и континенталната част като международен превоз.
Член 150
1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията от ДДС, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
2. До влизането в сила на предложенията, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат обхвата на освобождаванията, предвидени в член 148, букви а) и б).
ГЛАВА 8
Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ
Член 151
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а) доставката на стоки или услуги под дипломатически или консулски режим;
б) доставката на стоки или услуги на международни организации, признати за такива от държавните органи на държавата-домакин или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
в) доставката на стоки или услуги в държава-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, предназначени или за въоръжените сили на други държави, които са страни по този договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
г) доставката на стоки или услуги на друга държава-членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна по Северноатлантическия договор, различна от самата държава-членка на местоназначението за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
д) доставката на стоки или услуги на въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови.
До приемането на общи данъчни разпоредби, освобождаванията, предвидени в първа алинея, са в съответствие с ограниченията, постановени от държавата-членка домакин.
2. В случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС.
Член 152
Държавите-членки освобождават от ДДС доставката на злато за централните банки.
ГЛАВА 9
Освобождавания на доставката на услуги от посредници
Член 153
Държавите-членки освобождават доставката на услуги от посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато вземат участие в сделката, посочена в глави 6, 7 и 8, или сделките, извършвани извън Общността.
Освобождаването, посочено в първа алинея, не се прилага за туристически агенти, които от името и за сметка на пътуващите лица доставят услуги, които се извършват в други държави-членки.
ГЛАВА 10
Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки
Раздел 1
Митнически складове, складове, различни от митнически складове и други подобни режими
Член 154
За целите на настоящия раздел „складове, различни от митнически складове“ в случаите на акцизни продукти означава местата, определени като данъчни складове от член 4, буква б) от Директива 92/12/ЕИО и в случаите на неакцизни стоки — местата, определени от тези държави-членки.
Член 155
Без да се засягат други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия.
Член 156
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат представени на митницата и когато е приложимо — да бъдат предадени на временно съхранение;
б) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на свободна зона или в свободен склад;
в) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на митнически склад или под режим на активно усъвършенстване;
г) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за да бъдат включени в сондажни или производствени платформи, за целите на строителството, ремонта, поддръжката, променянето или демонтирането на такива платформи или за свързването на такива сондажни или производствени платформи със сушата;
д) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за зареждане с гориво и провизии на сондажни или производствени платформи.
2. Местата, посочени в параграф 1, са тези, определени като такива от действащите митнически разпоредби на Общността.
Член 157
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а) вноса на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад;
б) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени на тяхна територия под складов режим, различен от режима на митнически склад.
2. Държавите-членки не предоставят складов режим, различен от митнически склад за стоки, които не са акцизни, когато тези стоки са предназначени да бъдат доставени на етапа на търговията на дребно.
Член 158
1. Чрез дерогация от член 157, параграф 2, държавите-членки могат да предвидят складов режим, различен от режима на митнически склад в следните случаи:
а) когато стоките са предназначени за безмитни магазини, за целите на доставката на стоки, извършвана в личния багаж на пътуващи лица със самолет или по море до трети територии или трети държави, когато тази доставка е освободена от ДДС в съответствие с член 146, параграф 1; буква б);
б) когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки за пътници на борда на самолет или кораб по време на полета или прекосяването на морето, когато мястото на пристигане се намира извън Общността;
в) когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки, които са освободени от ДДС в съответствие с член 151.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността си на избор за освобождаване, предвидена в параграф 1, буква а), те вземат необходимите мерки за правилното и ясно прилагане на това освобождаване и за предотвратяване на всяко неплащане на данък, избягване на данък или злоупотреба.
3. За целите на параграф 1, буква а) „безмитен магазин“ означава всяко предприятие, което се намира на аерогара или пристанище, и което отговаря на условията, постановени от компетентните органи на държавната власт.
Член 159
Държавите-членки могат да освободят услугите, отнасящи се до доставката на стоки, посочена в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или в член 158.
Член 160
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а) доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 156, параграф 1, когато някое от положенията, посочени в него, все още важат на тяхната територия;
б) доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или член 158, когато някое от положенията, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или в член 158, параграф 1 все още важат на тяхната територия.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, изброени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове.
Член 161
Държавите-членки могат да освободят доставката на следните стоки и услуги, свързани с тях:
а) доставката на стоки, посочена в член 30, първи параграф докато те остават в обхвата на режима за временен внос с пълно освобождаване от вносно мито или от режим на външен транзит;
б) доставката на стоки, посочена в член 30, втори параграф, докато те остават в обхвата на процедурата за вътрешен транзит, посочена в член 276.
Член 162
Когато държавите-членки упражняват възможността за избор, предвидена в настоящия раздел, те вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че вътреобщностното придобиване на стоки, предназначено за поставяне в някой от режимите или положенията, посочени в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или член 158, е обхванато от същите разпоредби, както доставката на стоки, извършвана на територията им при същите условия.
Член 163
Ако стоките престанат да бъдат в обхвата на режима или положенията, посочени в настоящия раздел, което води до внос за целите на член 61, държавата-членка на вноса взема необходимите мерки за избягване на двойното данъчно облагане.
Раздел 2
Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки
Член 164
1. След консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да освободят следните сделки, извършвани или предназначени за данъчнозадължено лице до сума, равна на стойността на износа, извършван от това лице през предходните 12 месеца:
а) вътреобщностни придобивания на стоки, извършвани от данъчнозадълженото лице и внос за доставки на стоки за данъчнозадълженото лице, с оглед на техния износ от Общността, без или с преработка;
б) доставките на услуги, свързани с износна стопанска дейност на данъчнозадълженото лице.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността си за избор за освобождаване по параграф 1, след консултиране с Комитета по ДДС те прилагат това освобождаване и за сделки, отнасящи се до доставки, извършвани от данъчнозадълженото лице, в съответствие с условията, посочени в член 138, до сума, равна на стойността на доставките съгласно същите условия, извършвани от това лице през предходните 12 месеца.
Член 165
Държавите-членки могат да определят обща максимална сума за освобождаванията, които предоставят в съответствие с член 164.
Раздел 3
Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2
Член 166
Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.
ДЯЛ Х
ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА
ГЛАВА 1
Възникване и обхват на правото на приспадане
Член 167
Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Член 168
Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
б) дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или услуги в съответствие с член 18, буква а) и член 27;
в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), i);
г) дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с членове 21 и 22;
д) дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка.
Член 169
В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното:
а) сделки, свързани с дейностите, посочен в член 9, параграф 1, втора алинея, които се извършват извън държавата-членка, в която този данък се дължи или е платен, по отношение на която ДДС би могъл да бъде приспаднат, ако те са били извършени на територията на тази държава-членка;
б) сделки, освободени в съответствие с член 138, 142 или 144, членове 146—149, член 151, 152, 153 или 156, член 157, параграф 1, буква б), от членове 158—161 или член 164;
в) сделки, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—е), когато клиентът е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ извън Общността.
Член 170
Всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на член 1 от Директива 79/1072/ЕИО (8), член 1 от Директива 86/560/ЕИО (9) и член 171 от настоящата директива не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за целите на следното:
а) сделки, посочени в член 169;
б) сделки, за които данъкът е платим единствено от клиента в съответствие с членове 194—197 или член 199.
Член 171
1. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, в която купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, но които са установени в друга държава-членка в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 79/1072/ЕИО.
Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 79/1072/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава-членка, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194—197 или член 199 като платец на ДДС.
2. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 86/560/ЕИО.
Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 86/560/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в Общността, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194—197 или член 199 като платец на ДДС.
3. Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО не се прилагат за доставката на стоки, която е или може да бъде освободена в съответствие с член 138, когато стоките са изпратени или превозени от или за сметка на лицето, придобиващо стоките.
Член 172
1. Всяко лице, което се счита за данъчнозадължено лице на основание на факта, че то доставя, инцидентно ново превозно средство в съответствие с условията, посочени в член 138, параграф 1 и параграф 2, буква а), в държавата-членка, в която се извършва доставката, има право да приспадне ДДС, включен в покупната цена или платен по отношение на вноса или вътреобщностното придобиване на това превозно средство до сума, ненадвишаваща сумата на ДДС, за която то би било платец, ако доставката не е освободена.
Правото на приспадане възниква и може да бъде упражнено само по времето на доставката на новото превозно средство.
2. Държавите-членки определят подробните правила за изпълнение на параграф 1.
ГЛАВА 2
Пропорционално приспадане
Член 173
1. В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане.
Частта, подлежаща на приспадане, се определя в съответствие с членове 174 и 175 за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице.
2. Държавите-членки могат:
а) да разрешат на данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор на стопанската му дейност, при условие че се води отделна отчетност за всеки сектор;
б) да задължат данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор от стопанската си дейност и да води отделна отчетност за всеки сектор;
в) да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите;
г) а разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата, изложена в параграф 1, първа алинея по отношение на всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея;
д) да предвидят за случаите, в които неподлежащият на приспадане от данъчнозадълженото лице ДДС е незначителен, тоест да бъде третиран като нулев.
Член 174
1. Подлежащата на приспадане част представлява дробна величина, състояща се от следните суми:
а) с числител общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане съгласно членове 168 и 169;
б) със знаменател общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделките, включени в числителя и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане.
Държавите-членки могат да включат в знаменателя сумата на субсидии, различни от тези пряко свързани с цената на доставки на стоки и услуги, посочени в член 73.
2. Чрез дерогация от параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват следните суми:
а) сумата от оборота, който може да се отнася за доставките на дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадълженото лице за целите на стопанската му дейност;
б) сумата от оборота, който може да се отнася за съпътстващите сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки;
в) сумата от оборота, който може да се отнася за сделките, посочени в член 135, параграф 1, букви б) —ж), доколкото тези сделки са съпътстващи.
3. Когато държавите-членки упражняват правото си на избор съгласно член 191 да не изискват корекция относно дълготрайните активи, те могат да включват разпорежданията с дълготрайни активи в изчислението на подлежащата на приспадане част.
Член 175
1. Подлежащата на приспадане част се определя на годишна база, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число.
2. Временно определената част за дадена година се изчислява на база на сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или когато те са незначителни по размер, подлежащата на приспадане част се определя по предварителна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите собствени прогнози.
Въпреки това, държавите-членки могат да запазят действащите към 1 януари 1979 г. правила или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили към Общността след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.
3. Приспаданията, направени въз основа на такива предварителни части се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година.
ГЛАВА 3
Ограничения на правото на приспадане
Член 176
Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.
До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа, алинея държавите-членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване.
Член 177
След провеждане на консултации с Комитета по ДДС, всяка държава-членка може, на основание на икономическия цикъл, изцяло или частично да изключи всички или някои дълготрайни активи или други стоки от системата на приспаданията.
За да се запазят еднакви условията на конкуренция, държавите-членки могат вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, изработени от самото данъчнозадължено лице или стоките, които то е закупило в Общността, или внесло, по такъв начин, че данъкът да не надвишава сумата на ДДС, която би била начислена върху придобиването на подобни стоки.
ГЛАВА 4
Правила, регулиращи правото на приспадане
Член 178
За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
а) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240;
б) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква б) по отношение на сделки, третирани като доставката на стоки или услуги, той трябва да спази формалностите, както са постановени от всяка държава-членка;
в) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква в) по отношение на вътреобщностното придобиване на стоки, той трябва да включи в справка-декларацията по ДДС, предвидена в член 250, цялата информация, необходима за изчисляването на сумата на дължимия ДДС по неговите вътреобщностни придобивания на стоки, и трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с членове 220—236;
г) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква г) по отношение на сделките, третирани като вътреобщностно придобиване на стоки, той трябва да изпълни всички формалности, постановени от всяка държава-членка;
д) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква д) по отношение на вноса на стоки, той трябва да притежава документ за внос, посочващ го като получател или вносител, и посочващ сумата на дължимия ДДС или даващ възможност за изчисляването на тази сума;
е) когато се изисква да плати ДДС като клиент, където се прилагат членове 194—197 или член 199, той трябва да спази формалностите, установени от всяка държава-членка.
Член 179
Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.
Въпреки това, държавите-членки могат да изискват данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 12, да упражняват правото си на приспадане само по време на доставката.
Член 180
Държавите-членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179.
Член 181
Държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадълженото лице, което не притежава фактура, изготвена в съответствие с членове 220—236, да извърши приспадането, посочено в член 168, буква в) по отношение на неговите вътреобщностни придобивания на стоки.
Член 182
Държавите-членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181.
Член 183
Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.
Въпреки това, държавите-членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна.
ГЛАВА 5
Корекции на приспаданията
Член 184
Първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.
Член 185
1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.
2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16.
Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция.
Член 186
Държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185.
Член 187
1. В случаите на дълготрайни активи корекцията се разпределя за период от пет години, включително годината, в която стоките са били придобити или произведени.
Въпреки това, държавите-членки могат да базират корекцията на период от пет пълни години, считано от времето на първото използване на стоките.
В случаите на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, периодът на корекция може да бъде удължен до 20 години.
2. Годишната корекция се извършва само по отношение на една пета от начисления върху дълготрайните активи ДДС или ако периодът на корекцията е бил удължен — по отношение на съответната дробна част от него.
Корекцията, посочена в алинея първа, се извършва въз основата на измененията на полагащото се приспадане през следващите години по отношение на това за годината, през която стоките са били придобити, произведени или когато е приложимо, използвани за първи път.
Член 188
1. Ако са били доставени по време на периода на корекция, дълготрайните активи се третират, все едно са били използвани за стопанската дейност на данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция.
За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е облагаема.
За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е освободена от облагане с ДДС.
2. Корекцията, предвидена в параграф 1, се извършва само веднъж по отношение на цялото време, обхванато от периода на корекцията, който остава да изтече. Въпреки това, когато доставката на дълготрайни активи е освободена от ДДС, държавите-членки могат да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, използващо съответните дълготрайни активи само за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане.
Член 189
За целите на прилагането на членове 187 и 188 държавите-членки могат да вземат следните мерки:
а) да дефинират понятието за дълготрайни активи;
б) да посочат сумата на ДДС, която трябва да се вземе предвид за корекцията;
в) да приемат всякакви необходими мерки, така че корекцията да не води до някакво неоснователно предимство;
г) допускат опростен административен ред.
Член 190
За целите на членове 187, 188, 189 и 191, държавите-членки могат да считат за дълготрайни активи тези услуги, които имат характеристики, подобни на тези, които обикновено се приписват на дълготрайните активи.
Член 191
Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на членове 187 и 188 е незначителен, тази държава-членка може след провеждане на консултации с Комитета по ДДС да се въздържи от прилагането на тези разпоредби, като вземе предвид цялостния ефект на ДДС в съответната държава-членка и необходимостта за опростяване на административния ред и при условие че не се получава нарушаване на конкуренцията с това.
Член 192
Когато данъчнозадълженото лице преминава от нормалния в специален режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно.
ДЯЛ ХI
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
ГЛАВА 1
Задължение за плащане
Раздел 1
Лица — платци на ДДС на данъчните органи
Член 193
ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199 и член 202.
Член 194
1. Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.
2. Държавите-членки определят условията за прилагане на параграф 1.
Член 195
ДДС се дължи от всяко лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят стоките при обстоятелствата, определени в член 38 или 39, ако доставките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.
Член 196
ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице, на което се доставят услугите, посочени в член 56, или от всяко лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят услугите, посочени в членове 44, 47, 50, 53, 54 и 55, ако услугите са доставени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.
Член 197
1. ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:
а) облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в член 141;
б) лицето, на което се доставят стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката;
в) фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на лицето, на което са доставени стоките, се изготвя в съответствие с членове 220—236.
2. Където е назначен данъчен представител като лицето — платец на ДДС, в съответствие с член 204, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член.
Член 198
1. Когато специални сделки, свързани с инвестиционно злато, между данъчнозадължено лице, което е член на регулиран пазар на злато, и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар, се облагат съгласно член 352, държавите-членки определят клиента като лицето — платец на ДДС.
Ако клиентът, който не е член на регулиран пазар на злато, е данъчнозадължено лице, задължено да се идентифицира за целите на ДДС в държавата-членка, в която е дължим данъкът, единствено във връзка със сделките, посочени в член 352, продавачът изпълнява данъчните задължения от името на клиента в съответствие с правото на тази държава-членка.
2. Когато злато като материал, или полуготови произведения от злато с чистота 325 хилядни или по-висока, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, се доставя от данъчнозадължено лице, упражняващо една от възможностите за избор по членове 348, 349 и 350, държавите-членки могат да определят клиента като лицето — платец на ДДС.
3. Държавите-членки установяват процедурите и условията за прилагане на параграфи 1 и 2.
Член 199
1. Държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:
а) доставката на строителни работи, включително услуги по ремонта, почистването, поддръжката, изменение и разрушаването във връзка с недвижим имот, както и приемо-предаването на строителни работи, считани за доставка на стоки съгласно член 14, параграф 3;
б) осигуряването на персонал, ангажиран с дейностите, обхванати от буква а);
в) доставката на недвижими вещи, както е посочено в член 135, параграф 1, букви й) и к), когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане на доставката в съответствие с член 137;
г) доставката на използван материал; използван материал, който не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и някои стоки и услуги, изброени в приложение VI;
д) доставката на стоки, предоставяни като обезпечение от едно данъчнозадължено лице на друго за изпълнителна процедура срещу това обезпечение;
е) доставката на стоки след прехвърлянето на запазеното право на собственост на цесионер и упражняването на това право от цесионера;
ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан.
2. При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки.
3. За целите на параграф 1 държавите-членки могат да предприемат следните мерки:
а) да предвидят, че данъчнозадължено лице, което извършва дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на получените доставки, както са посочени в параграф 1 от настоящия член;
б) да предвидят, че данъчно незадължен публичноправен субект се счита за данъчнозадължено лице по отношение на доставки, получени както е посочено в параграф 1, букви д), е), и ж).
4. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член.
Член 200
ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.
Член 201
При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата-членка на вноса.
Член 202
ДДС е дължим от всяко лице, което е причина стоките да излязат от обхвата на режимите и ситуациите, изброени в членове 156, 157, 158, 160 и 161.
Член 203
ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.
Член 204
1. Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС.
Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО (10) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета (11), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице.
Въпреки това, държавите-членки могат да не приложат опцията, посочена във втора алинея, по отношение на неустановено данъчнозадължено лице по смисъла на член 358, точка 1, което е избрало да прилага специалния режим за услуги, предоставяни по електронен път.
2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка.
Член 205
При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.
Раздел 2
Режими за плащане
Член 206
Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания.
Член 207
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194—197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.
Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане.
Член 208
Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел.
Член 209
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), і), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.
Член 210
Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), іі), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ііі).
Член 211
Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки.
По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250.
Член 212
Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна.
ГЛАВА 2
Идентификация
Член 213
1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.
Държавите-членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, прстанат да бъдат изпълнени.
Член 214
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:
а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199;
б) всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, извършващо вътреобщностни придобивания на облагаеми с ДДС стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), и всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което упражнява правото на избор по член 3, параграф 3 да избере облагаемост с ДДС на техните вътрешнообщностни придобивания;
в) всяко данъчнозадължено лице, което, в рамките на съответната територия, извършва вътреобщностни придобивания на стоки за целите на сделки, свързани с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея и които се извършват извън тази територия.
2. Не е необходимо държавите-членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно, както е предвидено в член 12.
Член 215
Всеки индивидуален идентификационен номер по ДДС има префикс от две букви в съответствие с ISO код 3166 — alpha 2, с който може да се идентифицира издалата го държава-членка.
Независимо от това Гърция може да използва префикса „EL“.
Член 216
Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402.
ГЛАВА 3
Фактуриране
Раздел 1
Определение
Член 217
За целите на настоящата глава „предаване или представяне по електронен път“ означава предаване или предоставяне на данни до адресата чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение и използване на кабелни, радио, оптични и други електромагнитни средства.
Раздел 2
Понятие за фактура
Член 218
За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава.
Член 219
Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.
Раздел 3
Издаване на фактури
Член 220
Всяко данъчнозадължено лице осигурява по отношение на изброените по-долу издаването на фактура или от самия него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза, от трето лице:
1. доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице;
2. доставки на стоки и услуги, както са посочени в член 33;
3. доставки на стоки, извършвани съгласно условията, определени в член 138;
4. всяко плащане по сметка, извършено до него преди извършването на една от доставките на стоки, посочени в точки 1, 2 и 3;
5. всяко плащане по сметка, извършено до него от друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице преди приключване предоставянето на услуги.
Член 221
1. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължени лица задължението да издадат фактура за доставки на стоки или услуги, извършени на тяхна територия, различна от посочената в член 220.
Държавите-членки могат да наложат по отношение на фактурите, посочени в първата алинея, по-малко задължения от предвидените в членове 226, 230, 233, 244 и 246.
2. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от задължението, установено в член 220, за издаване на фактура за доставки на стоки или услуги, които същите са извършили на тяхна територия и които са освободени от облагане, независимо дали със или без приспадане на ДДС, платен на предходния етап, съгласно членове 110 и 111, член 125, параграф 1, член 127, член 128, параграф 1, членове 132, 135, 136, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 и членове 380—390.
Член 222
Държавите-членки могат да налагат на данъчнозадължените лица крайни срокове за издаването на фактури, когато доставят стоки и услуги на тяхната територия.
Член 223
В съответствие с условията, които ще постановят държавите-членки, на чиято територия се доставят стоките и услугите, може да бъде издадена сборна фактура за няколко отделни доставки на стоки и услуги.
Член 224
1. Фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице, за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите.
2. Държавите-членки, на чиято територия се доставят стоките или услугите, определят условията за такива предварителни споразумения и за процедурите за приемане между данъчнозадълженото лице и клиента.
3. Държавите-членки могат да наложат допълнителни условия върху данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия, относно издаването на фактури от клиента. По-специално те могат да изискват такива фактури да бъдат издавани на името и в полза на данъчнозадълженото лице.
Условията, посочени в алинея първа, трябва винаги да бъдат еднакви, независимо от мястото на установяване на клиента.
Член 225
Държавите-членки могат да наложат специални условия върху данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия, в случаите когато третото лице или клиентът, които издават фактурите, са установени в държава, с която няма установени правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003.
Раздел 4
Съдържание на фактурите
Член 226
Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:
1. дата на издаване;
2. пореден номер въз основа на една или повече серии, който да дава уникална идентификация на фактурата;
3. идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, под който данъчнозадълженото лице е доставило стоките или услугите;
4. идентификационният номер по ДДС на клиента, както е посочен в член 214, под който клиентът е получил доставка на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС, или е получил доставка на стоки, както е посочено в член 138;
5. пълното име и адрес на данъчнозадълженото лице и на клиента;
6. количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги;
7. датата на извършване или приключване на доставката на стоки или услуги, или датата, на която е извършено плащането по сметка, посочено в точки 4 и 5 от член 220, доколкото тази дата може да бъде определена и е различна от датата на издаване на фактурата;
8. данъчната основа на база на ставка или освобождаване от данък, единичната цена без ДДС и всякакви отстъпки и намаления, ако същите не са включени в единичната цена;
9. прилаганата ставка на ДДС;
10. размер на дължимия ДДС, освен когато се прилага специален режим, според който съгласно настоящата директива, подобна информация се изключва;
11. в случай на освобождаване или когато клиентът е платец на данъка — посочване на приложимата разпоредба от настоящата директива, или на съответващата национална разпоредба, или което и да е друго посочване, показващо, че доставката на стоки или услуги е освободена или попада под процедура за сторниране на начислението;
12. в случай на доставка на нови превозни средства, извършена в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а), характеристиките, както са установени в член 2, параграф 2, буква б);
13. където се прилага режимът за облагане на маржа на печалбата на туристически агенти, позоваване на член 306, или на съответните разпоредби на национално законодателство, или някое друго позоваване, което показва, че се прилага режима за облагане на маржа на печалбата;
14. когато се прилага един от специалните режими, приложими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, позоваване на членове 313, 326, или 333, или на съответните разпоредби на национално законодателство, или някое друго позоваване, което показва, че се прилага един от тези специални режими
15. когато лицето — платец на ДДС, е данъчен представител за целите на член 204, идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, на този данъчен представител, заедно с пълното му име и адрес.
Член 227
Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в член 214, на клиента в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4.
Член 228
Държавите-членки, на чиято територия се доставят стоки или услуги, могат да разрешат изпускането на някои задължителни данни в документите или съобщенията, третирани като фактури съгласно член 219.
Член 229
Държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани.
Член 230
Сумите, посочени във фактурата, може да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на дължимия ДДС е изразен в националната платежна единица на държавата-членка, в която се извършва доставката на стоки или услуги, като се използва механизмът на конвертиране, предвиден в член 91.
Член 231
За целите на контрола държавите-членки могат да изискват фактурите за доставките на стоки или услуги на тяхната територия и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхната територия, да бъдат преведени на техните национални езици.
Раздел 5
Изпращане на фактури по електронен път
Член 232
Фактурите, издадени в съответствие с раздел 2, могат да бъдат изпращани на хартиен носител или, при условие, че това е прието от получателя, могат да бъдат изпращани или предоставяни по електронен път.
Член 233
1. Фактурите, изпращани или предоставяни по електронен път, се приемат от държавите-членки, при условие че автентичността на произхода и интегритета на съдържанието им са гарантирани по един от следните начини:
а) чрез усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (12);
б) чрез електронен обмен на данни, както е дефиниран в член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни (13), ако споразумението, свързано с обмена, предвижда използването на процедури, гарантиращи автентичността на произхода и интегритета на данните.
Фактурите обаче могат да се изпращат или предоставят чрез други електронни средства, при условие че това е прието от съответните държави-членки.
2. За целите на параграф 1, първа алинея, буква а) държавите-членки могат също да поискат усъвършенстваният електронен подпис да бъде основан на квалифициран сертификат и създаден от устройство за създаване на защитен подпис, по смисъла на член 2, точки 6 и 10 от Директива 1999/93/ЕО.
3. За целите на параграф 1, първа алинея, буква б), държавите-членки могат също, в съответствие с установените от тях условия, да изискват да бъде изпратен допълнителен сборен документ на хартиен носител.
Член 234
Държавите-членки не могат да налагат на данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия никакви други задължения или формалности във връзка с изпращането или предоставянето на фактури по електронен път.
Член 235
Държавите-членки могат да установят специални условия за фактурите, издадени по електронен път във връзка със стоки или услуги, доставени на тяхната територия от държава, с която няма установени правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003.
Член 236
Когато партиди от няколко фактури се изпращат или предоставят на един и същ получател по електронен път, данните, които са общи за отделните фактури, могат да бъдат посочени еднократно, ако цялата информация е достъпна за всяка фактура поотделно.
Член 237
Комисията представя най-късно на 31 декември 2008 г. доклад, придружен, ако е уместно, с предложение за изменение на приложимите условия за електронно фактуриране, за да бъде взето предвид бъдещото развитие на технологиите в тази област.
Раздел 6
Мерки за опростяване
Член 238
1. След консултиране с Комитета по ДДС държавите-членки могат в съответствие с условията, които може да са установили, да постановят, че в някои от случаите по-долу някоя информация, изисквана по членове 226 и 230, обект на избор от страна на държавата-членка по членове 227, 228 и 231, може да не бъде вписвана във фактурите за доставките на стоки или услуги на тяхна територия:
а) когато сумата по фактурата е незначителна;
б) когато търговската или административна практика в съответния стопански сектор или техническите условия, при които се издават фактурите, затрудняват спазването на всички задължения, посочени в членове 226 и 230.
2. Фактурите трябва при всички случаи да съдържат следната информация:
а) дата на издаване;
б) идентификация на данъчнозадълженото лице;
в) идентификация на вида на доставяните стоки или услуги;
г) платимия размер на ДДС или информацията, необходима за изчисляването му.
3. Опростеният режим, предвиден по параграф 1, не може да се прилага по отношение на сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141.
Член 239
В случаите когато държавите-членки използват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) да не дават идентификационни номера по ДДС на данъчнозадължените лица, които не извършват сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141, и където доставчикът или клиентът не е получил идентификационен номер от този вид, вместо него във фактурата се вписва друг номер, наричан данъчен референтен номер, както е дефиниран от съответните държави-членки.
Член 240
Когато данъчнозадълженото лице е получило идентификационен номер по ДДС, държавите-членки, които упражняват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б), също могат да изискват фактурата да показва следните данни:
1. по отношение на доставката на услуги, както е посочено в членове 44, 47, 50, 53, 54 и 55 и доставката на стоки, както е посочено в членове 138 и 141 — идентификационния номер по ДДС и референтния данъчен номер на доставчика;
2. по отношение на други доставки на стоки или услуги — само референтния данъчен номер на доставчика или само идентификационния номер по ДДС.
ГЛАВА 4
Счетоводна отчетност
Раздел 1
Определение
Член 241
За целите на настоящата глава „съхранение на фактура в електронна среда“ означава съхраняването на данни чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение, както и използване на кабелни, радио, оптични или други електромагнитни средства.
Раздел 2
Общи задължения
Член 242
Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Член 243
1. Всяко данъчнозадължено лице води регистър на стоките, изпратени или превозени от това лице или от негово име до местоположение извън територията на държавата-членка, от където са тръгнали, но в рамките на Общността за целите на сделки, състоящи се в работа по тези стоки или тяхното временно ползване, както е посочено в член 17, параграф 2, букви е), ж) и з).
2. Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, за да позволи идентификацията на изпратените му за него стоки от друга държава-членка от или от името на данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в тази друга държава-членка и използвано за услуги, състоящи се в оценка на тези стоки или работа върху тези стоки, както е посочено в член 52, буква в).
Раздел 3
Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури
Член 244
Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило.
Член 245
1. За целите на настоящата директива данъчнозадълженото лице може да реши относно мястото на съхранение на всички фактури, при условие че предостави достъп до съхранените фактури или информация в съответствие с член 244, на компетентните органи без излишно забавяне винаги когато това бъде поискано от тях.
2. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да ги уведомяват за мястото на съхранение, ако то е извън тяхната територия.
Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да съхраняват на тяхната територия фактурите, издадени от същите или от техните клиенти, или на тяхно име и от тяхно име от трето лице, както и всички получени от тях фактури, когато съхранението не е в електронна среда, която да гарантира пълен достъп в режим „онлайн“ до съответните данни.
Член 246
Автентичността на произхода и интегритетът на съдържанието на съхранените фактури, както и тяхната четливост, трябва да бъдат гарантирани през целия период на съхранение.
По отношение на фактурите, посочени в член 233, параграф 1, алинея втора, подробната информация, която те трябва да съдържат, не може да се променя и трябва да остане четлива през целия период на съхранение.
Член 247
1. Всяка държава-членка определя периода, за който данъчнозадълженото лице трябва да осигури съхранението на фактурите, свързани с доставките на стоки или услуги на нейната територия, и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на нейната територия.
2. За да осигури спазването на условията, установени в член 246, държавата-членка, посочена в параграф 1, може да изисква фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. Освен това в случай на фактури, съхранени в електронен вид, държавата-членка може да изиска също съхранението на данните, гарантиращи автентичността на произхода на фактурите и интегритета на тяхното съдържание, както е предвидено в на член 246, първа алинея.
3. Държавите-членки, посочени в параграф 1, могат да установят специални условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактурите в държава, където не съществува правен инструмент за взаимопомощ, сходен по обхват с тези, предвидени в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003 или с правото, посочено в член 249, за достъп по електронен път, качване на данни и използване.
Член 248
Държавите-членки могат в съответствие с условията, които установяват, да изискват съхраняването на фактурите, получени от данъчно незадължени лица.
Раздел 4
Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка
Член 249
Когато данъчнозадължено лице съхранява фактури, които то издава или получава, чрез електронни средства, гарантиращи достъп в режим „онлайн“ до данните и когато мястото на съхранение е в държава-членка, различна от тази, в която то е установено, компетентните органи в държавата-членка, в която то е установено, имат правото, за целите на настоящата директива, на достъп до тези фактури по електронен път, за зареждането и използването им в рамките, установени от правилата на държавата-членка, в която е установено данъчнозадълженото лице и доколкото тези органи изискват това за целите на контрола.
ГЛАВА 5
Данъчни декларации
Член 250
1. Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията по ДДС, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
Член 251
В допълнение на информацията, посочена в член 250, справка-декларацията за ДДС, обхващаща даден данъчен период, показва следното:
а) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в член 138, по отношение на които е станал изискуем ДДС през съответния данъчен период;
б) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в членове 33 и 36, извършени на територията на друга държава-членка, по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или превозът на стоките, се намира в държава-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията;
в) общата стойност, без ДДС, на вътреобщностните придобивания на стоки, или сделки, третирани като такива, в съответствие с членове 21 и 22, извършени в държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на която е станал изискуем ДДС през този данъчен период;
г) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в членове 33 и 36, извършени на територията на държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или превозът на стоките, се намира на територията на друга държава-членка;
д) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени на територията на държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на които е било определено данъчнозадълженото лице в съответствие с член 197, като платец на ДДС и по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период.
Член 252
1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.
2. Данъчният период се определя от всяка държава-членка на един месец, два месеца или три месеца.
Държавите-членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година.
Член 253
Швеция може да прилага опростена процедура за малките и средни предприятия, при което данъчнозадълженото лице, което извършва само сделки, облагаеми само на национално ниво, може да представя справки-декларации за ДДС три месеца след края на годишния период за преките данъци.
Член 254
В случая на доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, предвидени по член 138, параграф 2, буква а) от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, за клиент, който не е идентифициран за целите на ДДС, или от данъчнозадължено лице, както е дефинирано в член 9, параграф 2, държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира, че продавачът е съобщил цялата информация, необходима, за да позволи прилагането ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Член 255
Когато държавите-членки определят клиент за инвестиционно злато, като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1, или ако в случая на злато като материал, полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2, да определят клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат мерките, необходими за да се осигури спазването от негова страна на задълженията, свързани с представянето на справка-декларация за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Член 256
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да осигурят спазването от лицата, които се считат за платци на ДДС вместо дадено данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхната територия, в съответствие с членове 194—197 и член 204, на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Член 257
Държавите-членки предприемат мерките, необходими за да осигурят спазването от данъчно незадължените юридически лица, които са платци на ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на стоки, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), і), на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Член 258
Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), іі), и на вътреобщностно придобиване на продукти, подлежащи на облагане с акциз, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), ііі).
Член 259
Държавите-членки могат да изискват от лицата, извършващи вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), іі), когато подават справки-декларации за ДДС, да предоставят цялата необходима информация за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Член 260
Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вноса на стоки.
Член 261
1. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица да представят справки-декларации, които показват цялата подробна информация, специфицирана в членове 250 и 251 по отношение на всички сделки, извършени през предходната година. Тази справка-декларация дава цялата информация, необходима за всякакви корекции.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, които те установяват.
ГЛАВА 6
Извлечения за рекапитулация
Член 262
Всяко данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, представя извлечение за рекапитулация за придобилите стоки лица, идентифицирани за ДДС, на които той е доставил стоки в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), и на лицата, идентифицирани за целите на ДДС, на които той е доставил стоки, които са доставени от него посредством вътреобщностно придобиване, посочено в член 42.
Член 263
1. Извлеченията за рекапитулация се изготвят за всяко календарно тримесечие в рамките на период и в съответствие от процедурите, които се определят от държавите-членки.
Въпреки това, държавите-членки могат да предвидят извлеченията за рекапитулация да се представят ежемесечно.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват извлечението за рекапитулация, посочено в параграф 1, да бъде представено по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
Член 264
1. Извлечението за рекапитулация следва да съдържа следната информация:
а) идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице в държавата-членка, в която трябва да бъде представено извлечението за рекапитулация и под който то е извършило доставката на стоки в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1;
б) идентификационния номер по ДДС на лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различна от тази, в която трябва да бъде представено извлечението за рекапитулация и под който са му били доставени стоките;
в) идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице в държавата-членка, в която трябва да бъде представено извлечението за рекапитулация и, под който то е извършило прехвърляне до друга държава-членка, както е посочено в член 138, параграф 2, буква в) и номерът, с който той се идентифицира в държавата-членка, където завършва изпращането или превоза;
г) за всяко лице, което е придобило стоки, цялата стойност на доставките на стоки, извършени от данъчнозадълженото лице;
д) по отношение на доставките на стоки, състоящи се от прехвърляне към друга държава-членка, както е посочено в член 138, параграф 2, буква в), общата стойност на доставките, определена съгласно член 76;
е) размера на корекциите, извършени съгласно член 90.
2. Стойността, посочена в параграф 1, буква г), се декларира за календарното тримесечие, през което е станал изискуем ДДС.
Сумите, посочени в параграф 1, буква е) се декларират за календарното тримесечие, през което лицето, придобило стоките, е било уведомено за корекцията.
Член 265
1. В случай на вътреобщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 42, данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, която му е дала идентификационния номер по ДДС, под който същото е осъществило такива придобивания, посочва ясно следната информация в извлечението за рекапитулация:
а) своя идентификационен номер по ДДС в тази държава-членка и под който то е осъществило придобиването и последващата доставка на стоки;
б) идентификационния номер по ДДС в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, на лицето, на което данъчнозадълженото лице е извършило последващата доставка;
в) за всяко лице, за което е извършена последващата доставка, общата стойност, без ДДС, на извършените от данъчнозадълженото лице доставки в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.
2. Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за календарното тримесечие, през което ДДС е станал изискуем.
Член 266
Чрез дерогация от членове 264 и 265, държавите-членки могат да предвидят в извлеченията за рекапитулация да се предоставя допълнителна информация.
Член 267
Държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че лицата, които съгласно членове 194 и 204 се считат за задължени да плащат ДДС вместо данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхна територия, спазват задължението за представяне на извлечение за рекапитулация, както е предвидено в настоящата глава.
Член 268
Държавите-членки могат да изискват данъчнозадължените лица, които извършват на тяхна територия вътреобщностни придобивания на стоки или сделки, третирани като такива съгласно членове 21 или 22, да представят извлечения, даващи подробна информация за такива придобивания, при условие обаче, че такива извлечения не се изискват по отношение на период по-малък от 1 месец.
Член 269
Съветът може с единодушие по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специалните мерки, предвидени в членове 270 и 271 за опростяване на задължението, предвидено в настоящата глава, за предоставяне на извлечение за рекапитулация. Такива мерки не могат да поставят под риск правилния контрол на вътреобщностните сделки.
Член 270
По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължени лица да представят годишни извлечения за рекапитулация, които да указват идентификационния номер по ДДС в друга държава-членка на лицата, на които тези данъчнозадължени лица са доставили стоки в съответствие с условията, предвидени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), когато данъчнозадължените лица отговарят на следните условия:
а) общата годишна стойност, без ДДС, на техните доставки на стоки и услуги не превишава с повече от 35 000 EUR или еквивалента им в националната валута, размера на годишния оборот, който се използва за референтен при прилагането на освобождаване от данък на малките предприятия, предвидено в членове 282 до 292;
б) общата годишна стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, посочени в член 138, не превишава 15 000 EUR или равностойността им в националната валута;
в) никоя от доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не е доставка на ново превозно средство.
Член 271
По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки, които определят данъчен период, по-голям от три месеца, за който данъчнозадължените лица трябва да представят справка-декларацията за ДДС, предвиден в член 250, могат да разрешат на тези лица да представят извлечения за рекапитулация за същия период, когато тези данъчнозадължени лица отговарят на следните три условия:
а) общата годишна стойност, без ДДС, на техните доставки на стоки и услуги не превишава 200 000 EUR или равностойността им в националната валута;
б) общата годишна стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не превишава 15 000 EUR или равностойността им в националната валута;
в) никоя от доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не е доставка на ново превозно средство.
ГЛАВА 7
Други разпоредби
Член 272
1. Държавите-членки могат да освободят следните данъчнозадължени лица от определени или от всички задължения, посочени в глави 2—6:
а) данъчнозадължени лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС съгласно член 3, параграф 1;
б) данъчнозадължените лица, които не извършват никоя от сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141;
в) данъчнозадължени лица, които извършват само доставки на стоки или на услуги, които са освободени от данък съгласно членове 132, 135, и 136, членове 146—149 и членове 151, 152, или 153;
г) данъчнозадължени лица, обхванати от освобождаването на малки предприятия, предвидено в членове 282—292;
д) данъчнозадължени лица, обхванати от режима на единна данъчна ставка за земеделски производители.
Държавите-членки не могат да освободят данъчнозадължените лица, посочени в първа алинея, буква б) от задължението за изготвяне на фактури, определено в членове 220—236 и членове 238, 239 и 240.
2. Ако държавите-членки упражнят правото на избор съгласно параграф 1, първа алинея, буква д), те предприемат необходимите мерки, за да осигурят правилното прилагане на преходните режими за данъчно облагане на вътреобщностни сделки.
3. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица, различни от тези, посочени в параграф 1, от някои от задълженията за счетоводна отчетност, посочени в член 242.
Член 273
Държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите.
Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3.
ГЛАВА 8
Задължения, свързани с определен внос и износ
Раздел 1
Внос
Член 274
Членове 275, 276 и 277 се прилагат по отношение на вноса на стоки в свободно обращение, които влизат в Общността от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.
Член 275
Формалностите, свързвани с вноса на стоки, посочени в член 274, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за вноса на стоки на митническата територия на Общността.
Член 276
Когато изпращането или превозът на стоки, посочени в член 274, завършва извън държавата-членка, където те са влезли в Общността, те са в обращение в рамките на Общността съгласно вътрешната транзитна процедура на Общността, установена от действащите митнически разпоредби на Общността, доколкото те подлежат на деклариране, с което се поставят под тази процедура при влизането им в Общността.
Член 277
Когато, при влизането им в Общността, стоките, посочени в член 274, са в една от ситуациите, която им дава правото, ако бяха внесени по смисъла на първия параграф от член 30, да бъдат обхванати от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че стоките могат да останат в Общността при същите условия, както тези, предвидени за прилагане на тези режими или ситуации.
Раздел 2
Износ
Член 278
Членове 279 и 280 се прилагат по отношение на износа на стоки в свободно обращение, които се изпращат или превозват от държава-членка към трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.
Член 279
Формалностите, свързвани с износа на стоки, посочени в член 278, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за износа на стоки от митническата територия на Общността.
Член 280
В случая когато стоки са били временно изнесени от Общността, за да бъдат обратно внесени, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че при обратния им внос в Общността за такива стоки се прилагат от същите разпоредби, които биха се прилагали, ако те са били временно изнесени от митническата територия на Общността.
ДЯЛ ХII
СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ
ГЛАВА 1
Специален режим за малки предприятия
Раздел 1
Опростена процедура за начисляване и събиране на данък
Член 281
Държавите-членки, които могат да срещнат трудности при прилагането на общите режими за ДДС по отношение на малките предприятия, поради дейностите или структурата на такива предприятия, могат, в съответствие с такива условия и ограничения, които те могат да установят и след консултиране с Комитета по ДДС, да прилагат опростени процедури, като режими с единна данъчна ставка, за начисляване и събиране на ДДС, при условие че от тях не произтича намаляването на данъка.
Раздел 2
Освобождавания или прагови освобождавания
Член 282
Освобождаванията от данък и праговите освобождавания, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия.
Член 283
1. Режимите, предвидени в настоящия раздел, не се прилагат по отношение на следните сделки:
а) сделките, извършвани инцидентно, както са посочени в член 12;
б) доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а);
в) доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС.
2. Държавите-членки могат да изключат сделки, различни от посочените в параграф 1, от режимите, предвидени в настоящия раздел.
Член 284
1. Държава-членка, която е упражнила възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Структура и процедури за приложение на общата система на данъка върху добавената стойност (14) за въвеждането на освобождавания от данък или прагово освобождаване, може да ги запази, както и режимите за прилагането им, ако те са съобразени с правилата за ДДС.
2. Държави-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница до 5 000 EUR.
Държавите-членки, които са прилагали прагово освобождаване, не могат нито да повишат горната граница за прагово освобождаване, нито да дадат по-благоприятни условия за разрешаването им.
Член 285
Държавите-членки, които не са упражнили възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО, могат да освободят данъчнозадължените лица, чиито годишен оборот не е по-висок от 5 000 EUR или равностойността им в национална валута.
Държавите-членки, посочени в първия параграф, могат да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот превишава горната граница, определена от тях за тяхното прилагане.
Член 286
Държавите-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е бил равен или по-висок от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница, за да поддържат реалната ѝ стойност.
Член 287
Държавите-членки, които са се присъединили след 1 януари 1978 г., могат да освободят данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на следните суми по обменния курс в деня на присъединяването им:
(1) Гърция: 10 000 европейски разчетни единици;
(2) Испания: 10 000 ECU;
(3) Португалия: 10 000 ECU;
(4) Австрия: 35 000 ECU;
(5) Финландия: 10 000 ECU;
(6) Швеция: 10 000 ECU;
(7) Чешката република: 35 000 EUR;
(8) Естония: 16 000 EUR;
(9) Кипър: 15 600 EUR;
(10) Латвия: 17 200 EUR;
(11) Литва: 29 000 EUR;
(12) Унгария: 35 000 EUR;
(13) Малта: 37 000 EUR, ако икономическата дейност се състои основно в доставката на стоки; 24 300 EUR, ако икономическата дейност се състои основно в доставката на услуги с ниска добавена стойност (висока стойност на входящите ресурси), и 14 600 EUR в други случаи, а именно доставките на услуги с висока добавена стойност (ниска стойност на входящите ресурси);
(14) Полша: 10 000 EUR;
(15) Словения: 25 000 EUR;
(16) Словакия: 35 000 EUR.
Член 288
Оборотът, който служи за критерий при прилагане на режимите, предвидени в настоящия раздел, се състои от следните суми, без ДДС:
1. стойността на доставките на стоки и услуги, доколкото те са облагаеми с данък;
2. стойността на сделките, които са освободени от данък чрез приспадане на ДДС, платен на предходния етап съгласно член 110 или 111, член 125, параграф 1, член 127 или член 128, параграф 1;
3. стойността на сделките, които са освободени от данък съгласно членове 146—149 и член 151, 152 или 153;
4. стойността на сделки с недвижими имоти, финансови сделки, както са посочени в член 135, параграф 1, букви б)—ж) и застрахователни услуги, освен ако тези сделки не са спомагателни сделки.
Въпреки това, разпореждането с материални и нематериални дълготрайни капиталови активи на предприятие не се отчита за целите на изчисляване на оборота.
Член 289
Данъчнозадължените лица, които са освободени от ДДС, нямат право да приспадат ДДС в съответствие с членове 167—171 и членове 173—177 и могат да не посочват ДДС в техните фактури.
Член 290
Данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, могат да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство.
Член 291
При спазване на разпоредбите на член 281, данъчнозадължените лица, които се ползват от прагово освобождаване, се третират като данъчнозадължени лица при условията на общия режим на ДДС.
Член 292
Режимите, предвидени в настоящия раздел, се прилагат до дата, която се определя от Съвета в съответствие с член 93 от Договора, която не може да бъде по-късно от датата, на която влиза в сила окончателният режим, посочен в член 402.
Раздел 3
Докладване и преразглеждане
Член 293
На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:
1. усъвършенствания на специалния режим за малките предприятия;
2. адаптирането на националните системи, що се отнася до случаите на освобождаване и прагово данъчно освобождаване;
3. адаптиране на таваните, предвидени в раздел 2.
Член 294
Съветът решава, в съответствие с член 93 от Договора, дали специалният режим за малките предприятия е необходим при окончателния режим и ако е подходящо, установява единни граници и условия за прилагането на този режим.
ГЛАВА 2
Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители
Член 295
1. За целите на настоящата глава се прилагат следните дефиниции:
1. „земеделски производител“ означава всяко данъчнозадължено лице, чиято дейност се извършва в земеделско, горско, или рибно стопанство;
2. „земеделско, горско, или рибно предприятие“ означава предприятие, считано за такова от всяка държава-членка в рамките на производствените дейности, изброени в приложение VII;
3. „земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка“ е земеделски производител, който е обхванат от режима на единна данъчна ставка, предвиден в настоящата глава;
4. „земеделски продукти“ означава стоки, произведени от земеделско, горско, или рибно предприятие във всяка държава-членка в резултат от дейностите, изброени в приложение VII;
5. „земеделски услуги“ означава услуги и по-точно тези, изброени в приложение VIII, които се предоставят от земеделски производител с използване на собствена работна сила или на оборудването, което обикновено се използва в стопанисваното от него земеделско, горско, или рибно предприятие и, което обикновено е част от земеделското производство;
6. „ДДС, начислен върху входящите ресурси“ означава общият размер на ДДС за стоките и услугите, закупени от всичките земеделски, горски, и рибни предприятия на всяка държава-членка, подлежащи на режима на единна данъчна ставка, когато този данък би подлежал на приспадане съгласно членове 167, 168 и 169, и членове 173—177 от земеделски производител, за който се прилага общият режим за ДДС;
7. „проценти на компенсация по единна ставка“ означава процентите, фиксирани от държавите-членки в съответствие с членове 297, 298, и 299 и прилагани от тях в случаите, определени в член 300, за да могат земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, да приспадат фиксиран процент от ДДС, начислен върху входящите ресурси;
8. „компенсация по единна ставка“ означава, сумата, която се получава при прилагане на процента на компенсация по единна ставка към оборота на земеделския производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, в случаите, посочени в член 300.
2. Когато земеделският производител обработва, като използва средства, обикновено използвани в земеделски, горски, или рибни предприятия, продукти, получени най-вече от неговото земеделско производство, такива дейности по обработката се третират като дейности на земеделско производство, както са изброени в приложение VII.
Член 296
1. Когато прилагането по отношение на земеделските производители на общия режим на ДДС, или специалния режим, предвиден в глава 1, има вероятност да породи затруднения, държавите-членки могат, в съответствие с настоящата глава, да прилагат по отношение на земеделските производители режима на единна ставка, имащ за цел да компенсира ДДС, начислен върху покупките на стоки и услуги, извършени от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.
2. Всяка държава-членка може да изключи от режима на единна ставка определени категории земеделски производители, както и земеделски производители, за които прилагането на общия режим по ДДС, или на опростените процедури, предвидени в член 281, едва ли ще породи административни трудности.
3. Всеки земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, може да избере, при спазване на правилата и условията, които се определят от всяка държава-членка, прилагането или на общия режим за ДДС, или, в зависимост от случая, на опростените процедури, предвидени в член 281.
Член 297
Където е необходимо, държавите-членки фиксират процентите на компенсацията по единната ставка. Те могат да фиксират различни проценти за горското стопанство, за различните подразделения на селското стопанство и за рибното стопанство.
Държавите-членки нотифицират Комисията за процентите на компенсацията по единната ставка, фиксирани съгласно първия параграф, преди да ги приложат.
Член 298
Процентите на компенсацията по единната ставка се изчисляват на база на макроикономическите статистически данни само за земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, за предходните три години.
Процентите могат да се закръгляват нагоре или надолу до най-близкия половин процентен пункт. Държавите-членки могат, също така, да намалят процента до нулева ставка.
Член 299
Процентите на компенсацията по единната ставка не могат да имат ефект на получаване от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на възстановени данъци, по-големи от начисления ДДС върху входящите ресурси.
Член 300
Процентите на компенсацията по единната ставка се прилагат към цените, без ДДС, на следните стоки и услуги:
1. земеделски продукти, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на данъчнозадължени лица, различни от тези, обхванати от този режим с единна ставка, в държавите-членки, в които са доставени тези продукти;
2. земеделски продукти, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, в съответствие с условията, специфицирани в член 138, на данъчно незадължени лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на ДДС в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на тези земеделски продукти;
3. земеделски услуги, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на данъчнозадължени лица, различни от тези, обхванати от режима на единна ставка, в държавите-членки, в които са предоставени тези услуги.
Член 301
1. В случая на доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, специфицирани в член 300, държавите-членки предвиждат компенсацията по единната ставка да се изплаща или от клиента, или от държавните органи.
2. По отношение на всяка доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, различни от посочените в член 300, се приема, че компенсацията по единната ставка се изплаща от клиента.
Член 302
Ако даден земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, има право на компенсация по единната ставка, той няма право на приспадане на ДДС по отношение на дейности, обхванати от този режим на единна ставка.
Член 303
1. Когато данъчнозадълженият клиент плаща компенсация по единна ставка съгласно член 301, параграф 1, той има право съгласно условията, предвидени в членове 167, 168 и 169 и членове 173—177, и процедурите, предвидени от държавите-членки, да приспадне размера на компенсацията от ДДС, за който е задължен в държавата-членка, в която се извършват неговите обложени сделки.
2. Държавите-членки възстановяват на клиента сумата на компенсацията по единна ставка, която е платил по отношение на всяка от следните сделки:
а) доставката на земеделски продукти, извършена в съответствие с условията, определени в член 138, на данъчнозадължени лица или на данъчно незадължени юридически лица, действащи като такива в друга държава-членка, на територията на която техните вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква б);
б) доставката на земеделски продукти, извършена в съответствие с условията, определени в членове 146, 147, 148 и 156, член 157, параграф 1, буква б) и членове 158, 160 и 161, на данъчнозадължени клиенти, установени извън Общността дотолкова, доколкото продуктите се използват от този клиент за целите на сделките, посочени в член 169, букви а) и б) или за целите на доставки на услуги, които се считат за осъществени на територията на държавата-членка, в която е установен клиентът и по отношение на които ДДС е дължим единствено от клиента съгласно член 196;
в) доставката на земеделски услуги на данъчнозадължен клиент, установен в рамките на Общността, но в друга държава-членка, или на данъчнозадължен клиент, установен извън Общността, дотолкова доколкото услугите се използват от този клиент за целите на сделките, посочени в член 169, букви а) и б) или за целите на доставки на услуги, които се считат за осъществени на територията на държавата-членка, в която е установен клиентът и по отношение на които ДДС е дължим единствено от клиента съгласно член 196.
3. Държавите-членки установяват метода, по който ще се извършва възстановяването на данък, предвидено в параграф 2. По-специално те могат да прилагат разпоредбите на Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО.
Член 304
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да проверяват плащанията на компенсацията по единна ставка на земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.
Член 305
Винаги когато държавите-членки прилагат този режим на единна ставка, те предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че доставките на земеделски продукти между държавите-членки, извършвани съгласно условията, специфицирани в член 33, винаги се облагат по един и същи начин, независимо дали доставката се извършва от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, или от друго данъчнозадължено лице.
ГЛАВА 3
Специален режим за туристически агенти
Член 306
1. Държавите-членки прилагат специален режим за ДДС в съответствие с настоящата глава, по отношение на сделките, извършвани от туристически агенти, които работят с клиенти от свое собствено име и при предоставянето на туристически услуги използват доставки на стоки или услуги, предоставяни от други данъчнозадължени лица.
Този специален режим не се прилага по отношение на туристически агенти, когато те действат само като посредници и за които се прилага от член 79, първа алинея, буква в) за целите на изчисляването на данъчната основа.
2. За целите на настоящата глава туроператорите се считат за туристически агенти.
Член 307
Сделките, извършвани в съответствие с условията, предвидени в член 306, от туристически агент във връзка с пътуване, се считат за единична услуга, предоставяна от туристическия агент на пътуващото лице.
Единичната услуга е облагаема в държавата-членка, в която туристическият агент е установил дейността си, или има постоянен обект, от който туристическият агент е извършил доставката на услуги.
Член 308
Данъчната основа и цената без ДДС по смисъла на член 226, точка 8 по отношение на единичната услуга, предоставена от туристическия агент, е надбавката на туристическия агент, т.е. разликата между общата сума без ДДС, която трябва да бъде платена от пътуващото лице и фактическите разходи за туристическия агент за доставките на стоки или услуги, доставени от други данъчнозадължени лица, когато тези сделки са за пряко ползване от пътуващото лице.
Член 309
Ако сделките, възложени от туристическия агент на други данъчнозадължени лица, се извършват от такива лица извън Общността, доставката на услуги, извършвана от туристическия агент, се третира като междинна дейност, освободена от облагане съгласно член 153.
Ако сделките се извършват както вътре, така и извън Общността, от данък може да бъде освободена само частта от услугата на туристическия агент, свързана със сделки извън Общността.
Член 310
ДДС, начислявано на туристическия агент от други данъчнозадължени лица по отношение на сделки, които се разглеждат в член 307 и които са за пряко ползване от пътуващото лице, не подлежи на приспадане или възстановяване в никоя държава-членка.
ГЛАВА 4
Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети
Раздел 1
Дефиниции
Член 311
1. За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:
1) „стоки втора употреба“ са движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите-членки.
2) „произведения на изкуството“ са предметите, изброени в приложение IХ, част А;
3) „колекционерски предмети“ са предметите, изброени в приложение IХ, част Б;
4) „антикварни предмети“ са предметите, изброени в приложение IХ, част В;
5) „данъчнозадължен дилър“ означава всяко данъчнозадължено лице, което в процеса на икономическата си дейност и с цел да ги препродаде, закупува, или прилага за целите на своята дейност, или внася, стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети независимо от това, дали данъчнозадълженото лице действа от свое собствено име или от името на друго лице, в съответствие с договор, по който е дължима комисиона за покупката или продажбата.
6) „организатор на продажби чрез публичен търг“ означава всяко данъчнозадължено лице, което предлага, като част от своята икономическа дейност, стоки за продажба на публичен търг с цел да ги предаде на оферента, предложил най-високата цена;
7) „наредител на организатор на продажби чрез публичен търг“ означава всяко лице, което предава стоки на организатор на продажби чрез публичен търг в съответствие с договор, съгласно който за продажбата е дължима комисионна.
2. Държавите-членки не са длъжни да третират като произведения на изкуството предметите, изброени в част А, точка 5, 6 или 7 от приложение IХ.
3. Договорът, съгласно който за продажбата е дължима комисиона, както е посочено в параграф 1, точка 7, трябва да предвижда, че организаторът на продажбата трябва да предложи стоките на публичен търг от свое собствено име, но в полза на своя наредител и че е длъжен да предаде стоките от свое собствено име, но в полза на своя наредител на оферента, предложил най-високата цена на публичния търг.
Раздел 2
Специални режими за данъчнозадължени дилъри
Подраздел 1
Режим за облагане на маржа на печалбата
Член 312
За целите на настоящия раздел се прилагат следните дефиниции:
1. „продажна цена“ означава всичко, което съставлява насрещната престация, получена, или която ще бъде получена от данъчнозадължения дилър от клиента или от трето лице, включително субсидии, пряко свързани със сделката, данъци, мита, налози и такси, съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и застраховка, начислявани от данъчнозадължения дилър на клиента, но без сумите, посочени в член 79;
2. „покупна цена“ означава всичко, което съставлява насрещната престация за целите на точка 1, която доставчикът е получил или ще получи от данъчнозадължения дилър.
Член 313
1. По отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите-членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел.
2. До приемането на окончателния режим, посочен в член 402, режимът по параграф 2 от настоящия член не се прилага по отношение на доставката на нови превозни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
Член 314
Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността от едно от следните лица:
а) данъчно незадължено лице;
б) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е освободена от данък в съответствие с член 136;
в) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282—292 и е свързана с дълготрайни активи;
г) друг данъчнозадължен дилър, доколкото ДДС се прилага по отношение на доставката на стоки от този друг данъчнозадължен дилър в съответствие с настоящия режим за маржа на печалбата.
Член 315
Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.
Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена.
Член 316
1. Държавите-членки дават на данъчнозадължените дилъри правото на избор дали да прилагат режима за облагане на маржа на печалбата по отношение на следните сделки:
а) доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл;
б) произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от техните автори или от правоприемниците им.
в) произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, когато за тази доставка се прилага намалената ставка съгласно член 103.
2. Държавите-членки установяват подробните правила за упражняване на правото на избор, предвидено в параграф 1, които при всички случаи обхващат период от най-малко две календарни години.
Член 317
Ако данъчнозадължен дилър упражни правото на избор съгласно член 316, данъчната основа се определя в съответствие с член 315.
По отношение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадълженият дилър е внесъл лично, покупната цена, която се взема пред вид при изчисляването на маржа на печалбата, е равна на данъчната основа за вноса, определена в съответствие с членове 85—89, плюс ДДС, дължим или платен върху вноса.
Член 318
1. За да се опрости процедурата по събирането на данъка и след като се консултират с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че за определени сделки или за определени категори данъчнозадължени дилъри, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, по режима за облагане на маржа на печалбата ще се определят за всеки данъчен период, през който данъчнозадълженият дилър трябва да представя справка-декларацията за ДДС, посочена в член 250.
В случай че бъде приета такава разпоредба в съответствие с първата алинея, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, за които се прилага една и съща данъчна ставка, е общият марж на печалбата, получен от данъчнозадължения дилър, намален с размера на ДДС, свързан с този марж.
2. Общият марж на печалбата е равен на разликата между следните две суми:
а) общата стойност на доставките на стоки, попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата и извършени от данъчнозадължения дилър през данъчния период, обхванат от справка-декларацията, т.е. общата сума на продажните цени;
б) общата стойност на покупките на стоки, както са посочени в член 314, извършени от данъчнозадължения дилър през данъчния период, обхванат от справка-декларацията, т.е. общата сума на покупните цени.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, посочени в параграф 1, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни загуби.
Член 319
Данъчнозадълженият дилър може да прилага общите данъчни режими за всяка доставка, обхваната от режима за облагане на маржа на печалбата.
Член 320
1. Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношнение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадължения дилър е внесъл лично, същият има право да приспадне от дължимия от него ДДС, платения при вноса ДДС.
Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношение на доставката на произведение на изкуството, доставено му от неговия автор, от правоприемниците на същия, или от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, той има право да приспадне от дължимия от него ДДС, дължимия или платен ДДС по отношение на доставеното му произведение на изкуството.
2. Право на приспадане възниква в момента когато ДДС, дължим за доставката, по която данъчнозадълженият дилър избира да прилага общите данъчни режими, стане изискуем.
Член 321
Ако се извършва съгласно условията, определени в членове 146, 147, 148 или 151, доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, обект на режима за облагане на маржа на печалбата, е освободена.
Член 322
Дотолкова, доколкото стоките се използват като доставки, извършвани от него, които са обект на режима за облагане на маржа на печалбата, данъчнозадълженият дилър може да не приспада следните от ДДС, дължим от него:
а) ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл;
б) ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от техния автор или от правоприемниците му.
в) ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, които са или ще бъдат доставени на данъчнозадължения дилър от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър.
Член 323
Данъчнозадължените лица нямат право да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен по отношение на стоки, доставени им от данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър попада под режима за облагане на маржа на печалбата.
Член 324
Когато данъчнозадълженият дилър прилага както общите данъчни режими, така и режима за облагане на маржа на печалбата, той трябва да показва поотделно в своята отчетност сделките, които попадат под всеки от тези режими, в съответствие с правилата, установени от държавите-членки.
Член 325
Данъчнозадълженият дилър не може да отчита поотделно на фактурите, които издава, ДДС, свързан с доставките на стоки, за които той прилага режима за облагане на маржа на печалбата.
Подраздел 2
Преходен режим за превозни средства втора употреба
Член 326
Държавите-членки, които са прилагали към 31 декември 1992 г. специален данъчен режим, различен от режима за облагане на маржа на печалбата, по отношение на доставките от данъчнозадължени дилъри на превозни средства втора употреба, могат, до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402, да продължат да прилагат този режим дотолкова, доколкото той спазва, или е изменен, така че да спазват, условията, изложени в настоящия подраздел.
На Дания се разрешава да въведе данъчния режим, посочен в първия параграф.
Член 327
1. Настоящият преходен режим се прилага по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата.
2. Настоящият преходен режим не се прилага по отношение на доставките на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
3. За целите на параграф 1, сухопътните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, посочени в член 2, параграф 2, буква а), се считат за превозни средства втора употреба, когато те са стоки втора употреба, които не отговарят на необходимите условия, за да бъдат считани за нови превозни средства.
Член 328
ДДС, дължим за всяка доставка, посочена в член 327, е равен на размера на ДДС, който би бил дължим ако тази доставка подлежеше на общите режими за облагане с ДДС, намален с размера на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство.
Член 329
Размерът на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство, се изчислява по следния метод:
а) покупната цена, която се взема предвид, е покупната цена по смисъла на член 312, точка 2;
б) приема се, че покупната цена, платена от данъчнозадължения дилър, включва ДДС, който би бил дължим, ако доставчикът на данъчнозадължения дилър беше приложил към доставката общите режими за облагане с ДДС;
в) ставката, която се взема предвид, е ставката, приложима съгласно член 93 в държавата-членка, на чиято територия се счита, че се намира мястото на доставка, до данъчнозадължения дилър, както е определена в членове 31 и 32.
Член 330
ДДС, дължим за всяка доставка на превозно средство, както е посочено в член 327, параграф 1, определен в съответствие с член 328, не може да бъде по-малко от размера на ДДС, който би бил дължим, ако тази доставка подлежеше на режима за облагане на маржа на печалбата.
Държавите-членки могат да предвидят, че ако доставката попада под режима за облагане на маржа на печалбата, маржът не може да бъде под 10 % от продажната цела по смисъла на член 312, точка 1.
Член 331
Данъчнозадължените лица не могат да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен за превозните средства втора употреба, доставени им от данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър подлежи на ДДС в съответствие с настоящите преходи режими.
Член 332
Данъчнозадълженият дилър не може да впише отделно във фактурите, които издава, ДДС във връзка с доставките, по отношение на които той прилага настоящия преходен режим.
Раздел 3
Специален режим за продажба чрез публичен търг
Член 333
1. Съгласно разпоредбите на настоящия раздел държавите-членки могат да прилагат специален режим за облагане на маржа на печалбата, получена от организатор на продажба чрез публичен търг във връзка с доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети от този организатор, действащ от свое собствено име и в полза на лицата, посочени в член 334, в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки чрез публичен търг е дължима комисиона.
2. Режимът, посочен в параграф 1, не се прилага по отношение на доставката на нови транспортни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
Член 334
Настоящият специален режим се прилага по отношение на доставки, извършвани от организатор на продажби чрез публични търгове, действащ от свое собствено име и в полза на едно от следните лица:
а) данъчно незадължено лице;
б) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, е освободена от данък в съответствие с член 136;
в) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282—292 и е свързана с дълготрайни активи;
г) данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на стоки от този данъчнозадължен дилър в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, подлежи на облагане с ДДС в съответствие с настоящия режим за облагане маржа на печалбата.
Член 335
Доставката на стоки на данъчнозадължено лице, което действа като организатор на продажби чрез публични търгове, се счита за състояла се, когато се осъществи продажбата на тези стоки чрез публичен търг.
Член 336
Данъчната основа по отношение на всяка доставка на стоки, посочени в настоящия раздел, е общата сума, фактурирана от организатора на публичния търг на купувача в съответствие с член 339, минус следните:
а) нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, както е определено съгласно член 337;
б) размерът на ДДС, платим от организатора на публичния търг по отношение на неговата доставка.
Член 337
Нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, е равна на разликата между цената на стоките, постигната на публичния търг, и размера на комисионата, която е получена или която ще бъде получена от организатора на публичния търг от неговия наредител в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисиона.
Член 338
Организаторите на публични търгове, които доставят стоки в съответствие с условията, предвидени в членове 333 и 334, трябва да посочват в своите сметки и временни сметки следната информация:
а) сумите, които са или следва да бъдат получени от купувача на стоките;
б) сумите, които са или следва да бъдат възстановени на доставчика на стоките;
Сумите, посочени в първия параграф, трябва да бъдат надлежно удостоверени.
Член 339
Организаторът на публичния търг трябва да издаде на купувача фактура, в която да е дадена в разбит вид следната информация:
а) цената на стоките, постигната на публичния търг;
б) данъци, мита, налози и такси;
в) съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и застраховка, начислявани от организатора на купувача на стоките.
Фактурата, издавана от организатора на публичния търг, не трябва да показва отделно никакъв ДДС.
Член 340
1. Организаторът на публичния търг, на който са били предадени стоките в съответствие с договора, съгласно който за продажбата на публичен търг е дължима комисиона, трябва да издаде извлечение на своя наредител.
Извлечението, издадено от организатора на публичния търг, трябва да посочва поотделно сумите на сделката, т.е. цената на стоките, постигната на публичния търг минус размера на комисионата, която е или ще бъде получена от наредителя.
2. Извлечението, изготвено в съответствие с параграф 1, служи като фактура, която наредителят, ако е данъчнозадължено лице, трябва да издаде на организатора на публичния търг, в съответствие с член 220.
Член 341
Държавите-членки, прилагащи режима, предвиден в настоящия раздел, прилагат този режим също и по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, както е дефинирано в член 327, параграф 3, извършвани от организатор на публичен търг, който действа от свое собствено име в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, в полза на данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото тези доставки от данъчнозадължения дилър биха подлежали на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за превозни средства втора употреба.
Раздел 4
Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци
Член 342
Държавите-членки могат да предприемат мерки относно правото за приспадане, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, обхванати от специални режими, както са предвидени в раздел 2, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни щети.
Член 343
Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за борба с неплащането на данъци, съгласно които дължимият ДДС по режима за облагане на маржа на печалбата не може да бъде по-малък от размера на ДДС, който щеше да бъде дължим ако маржът на печалбата беше равен на определен процент от продажната цена.
Процентът от продажната цена се фиксира в светлината на обикновените маржове на печалба, получавани от икономическите оператори в съответния сектор.
ГЛАВА 5
Специален режим за инвестиционно злато
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 344
1. За целите на настоящата директива и без да се засягат други разпоредби на Общността, „инвестиционно злато“ означава:
1) злато под формата на кюлчета или плочки с общоприето от пазарите на злато тегло, с чистота, равна или по-висока от 995 хилядни, независимо дали са удостоверени с ценни книжа;
2) златни монети с чистота равна или по-висока от 900 хилядни, които са отсечени след 1800 г. и са или са били законно платежно средство в страната на произход, и обикновено се продават на цена, непревишаваща цената на открития пазар на златото, съдържащо се в монетите повече от 80 %.
2. Държавите-членки могат да изключват от тази специалан режим малките кюлчета или плочки с тегло 1 g или по-малко.
3. За целите на настоящата директива монетите, посочени в параграф 1, точка 2, не се считат за продадени с нумизматичен интерес.
Член 345
С начало от 1999 г. всяка държава-членка информира Комисията до 1 юли на всяка година за монетите, които отговарят на критериите, изложени в член 344, параграф 1, точка 2, които се търгуват в тази държава-членка. Преди 1-ви декември всяка година комисията публикува пълен списък на тези монети в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз. Монетите, включени в този публикуван списък, се считат за отговарящи на критериите през цялата година, за която е публикуван списъкът.
Раздел 2
Освобождаване от ДДС
Член 346
Държавите-членки освобождават от ДДС доставката, вътреобщностното придобиване и вноса на инвестиционно злато, включително и инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; или злато, което се търгува по сметки, включително по-специално заеми на злато и суапове, свързани с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато, както и сделки с инвестиционно злато, свързани с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато.
Член 347
Държавите-членки освобождават от облагане услугите на агенти, които действат от името и за сметка на друго лице, когато те участват в доставки на инвестиционно злато за наредителя, за който работят.
Раздел 3
Възможност за избор по отношение на данъчно облагане
Член 348
Държавите-членки позволяват на данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчнозадължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, да изберат облагането с данък на доставките от инвестиционно злато за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.
Член 349
1. Държавите-членки могат да дадат на данъчнозадължените лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели като част от своята икономическа дейност, правото да изберат възможността за облагане на доставките на злато на кюлчета или плочки, както са посочени в член 344, параграф 1, точка 1, за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.
2. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на предоставената по параграф 1 възможност.
Член 350
Когато доставчикът е упражнил правото по член 348 и член 349 да избере опцията за данъчно облагане, държавите-членки позволяват на агента да избере опцията за данъчно облагане на услугите, посочени в член 347.
Член 351
Държавите-членки установяват подробни правила за упражняването на възможностите на избор, предвидени в настоящия раздел и съответно информират Комисията.
Раздел 4
Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета
Член 352
Всяка държава-членка може след консултации с Комитета по ДДС да начислява ДДС върху специални сделки, свързани с инвестиционно злато, които се извършват в тази държава-членка между данъчнозадължени лица, които са членове на пазар на злато, регулиран от съответната държава-членка, или между такова данъчнозадължено лице и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар. Въпреки това, държавата-членка не може да прилага ДДС по отношение на доставки, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, или по отношение на износ на инвестиционно злато.
Член 353
Държавите-членки, които съгласно член 352 облагат с данък сделки между данъчнозадължени лица, членове на регулиран пазар на злато, следва с цел опростяване да разрешат временното прекратяване на данъка, подлежащ за събиране и да освободят данъчнозадължените лица от изискванията за счетоводна отчетност по отношение на ДДС.
Раздел 5
Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато
Член 354
Когато извършваната от него доставка на инвестиционно злато е освободена от облагане съгласно настоящата глава, данъчнозадълженото лице има право да приспадне следните:
а) ДДС, дължим или платен за инвестиционното злато, доставено му от лице, което е упражнило правото на избор по членове 348 и 349 или е извършило доставка за него в съответствие с раздел 4;
б) ДДС, дължим или платен за доставка за него или по отношение на вътреобщностно придобиване, или внос, извършен от него, на злато, различно от инвестиционно злато, което е било впоследствие трансформирано от него, или от негово име, в инвестиционно злато.
в) ДДС, дължим или платен за предоставени му услуги, състоящи се в промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително инвестиционно злато.
Член 355
Данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или трансформират злато в инвестиционно злато имат право да приспаднат ДДС, дължим или платен от тях за доставката, вътреобщностното придобиване, или вноса на стоки или услуги, свързани с производството или трансформирането на това злато, както ако последващата доставка на златото, освободено от данъчно облагане съгласно член 346, е била обложена с данък.
Член 356
1. Държавите-членки осигуряват търговците на инвестиционно злато да водят най-малкото отчетност за всички значителни сделки с инвестиционно злато и да съхраняват всички документи, които позволяват идентифициране на клиентите по такива сделки.
Търговците следва да съхраняват информацията, посочена в първа алинея, за срок от най-малко пет години.
2. Държавите-членки могат да приемат равностойни задължения по мерките, приети в съответствие със законодателството на Общността, като например Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (15), за спазване на изискванията съгласно параграф 1.
3. Държавите-членки могат да установят задължения, които са по-строги, по-конкретно по отношение на воденето на специални архиви, или специални изисквания за счетоводна отчетност.
ГЛАВА 6
Специален режим за неустановени данъчнозадължени лица предоставящи електронни услуги на данъчно незадължени лица
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 357
Настоящата глава се прилага до 31 декември 2006 г.
Член 358
За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби, се прилагат следните дефиниции:
1) „неустановено данъчнозадължено лице“ означава данъчнозадължено лице, което не е установило стопанската си дейност на територията на Общността и което няма установен постоянен обект там и от което не се изисква да бъде идентифицирано съгласно член 214;
2) „електронни услуги“ и „услуги предоставяни по електронен път“ означава услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к);
3) „държава-членка по идентификация“ означава държавата-членка, в която неустановеното данъчнозадължено лице избере да се регистрира и да декларира кога започва своята дейност като данъчнозадължено лице на територията на Общността в съответствие с разпоредбите на настоящата глава;
4) „държава-членка по потребление“ означава държавата-членка, в която съгласно член 57 се счита, че е започнало предоставянето на електронните услуги;
5) „справка-декларация по ДДС“ означава декларация, съдържаща информацията, необходима за установяване размера на дължимия ДДС във всяка държава-членка.
Раздел 2
Специален режим за услуги, предоставяни по електронен път
Член 359
Държавите-членки разрешават на всяко неустановено данъчнозадължено лице, предоставящо електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено в държава-членка или което има постоянен адрес или обикновено живее в държава-членка, да използва този специален режим. Този режим се прилага по отношение на всички електронни услуги, предоставяни в Общността.
Член 360
Неустановеното данъчнозадължено лице декларира пред държавата-членка по регистрация кога започва или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице, или променя тази дейност по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим. Той съобщава тази информация по електронен път.
Член 361
1. Информацията, която неустановеното данъчнозадължено лице трябва да предостави на държавата-членка по регистрация когато започне данъчно облагаема дейност, съдържа следните данни:
а) име;
б) пощенски адрес;
в) електронен адрес, включително и интернет страница;
г) национален данъчен номер, ако има такъв;
д) декларация, че лицето не е идентифицирано за целите на ДДС в рамките на Общността.
2. Неустановеното данъчнозадължено лице нотифицира държавата-членка по регистрация за всякакви промени на предоставяната информация.
Член 362
Държавата-членка по регистрация определя на неустановеното данъчнозадължено лице индивидуален идентификационен номер по ДДС и го уведомява по електронен път за този номер. Въз основа на информацията, използвана за тази регистрация, държавите-членки по потребление могат да имат достъп до своите собствени системи за регистрация.
Член 363
Държавата-членка по регистрация изважда неустановеното данъчнозадължено лице от регистъра за идентификация в следните случаи:
а) ако той уведоми тази държава-членка, че вече не предоставя електронни услуги;
б) ако може по друг начин да се приеме, че неговите данъчно-облагаеми дейности са преустановени;
в) ако вече не отговаря на изискванията, необходими за използването на този специален режим;
г) ако той постоянно не спазва правилата, свързани с този специален режим.
Член 364
Неустановеното данъчнозадължено лице представя по електронен път на държавата-членка по регистрация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни електронни услуги или не. Справка-декларацията за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, обхванат от декларацията.
Член 365
Справка-декларацията за ДДС показва идентификационния номер и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС, общата стойност, без ДДС, на доставките на електронни услуги, извършени през данъчния период и общия размер на съответния ДДС. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС трябва също да бъдат посочени в декларацията.
Член 366
1. Справка-декларацията за ДДС се изготвя в евро.
Държавите-членки, които не са въвели еврото, могат да изискват справка-декларацията за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справка-декларацията за ДДС неустановеното данъчнозадължено лице следва да използва обменния курс в последния ден от данъчния период.
2. Конвертирането се извършва като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв на този ден, то публикувания на следващия ден.
Член 367
Неустановеното данъчнозадължено лице следва да плати ДДС когато представя справка-декларацията за ДДС.
Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели еврото, могат да изискват плащането да се извърши по сметка, деноминирана в тяхната национална валута.
Член 368
Неустановеното данъчнозадължено лице, което използва този специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, параграф 1 от Директива 86/560/ЕИО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с горепосочената директива. Член 2, параграфи 2 и 3, и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяване на данък във връзка с електронни услуги, обхванати от този специален режим.
Член 369
1. Неустановеното данъчнозадължено лице води отчетност за сделките, обхванати от настоящия специален режим. Тази отчетност трябва да бъде достатъчно подробна, за да позволява на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверява дали справка-декларацията по ДДС е вярна.
2. Отчетността, посочена в параграф 1 трябва да бъде достъпна в електронен вид при поискване за държавата-членка по регистрация и за държавата-членка по потребление.
Тази отчетност трябва да се съхранява за период най-малко от десет години от края на годината, през която е била извършена сделката.
ДЯЛ ХIII
ДЕРОГАЦИИ
ГЛАВА 1
Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим
Раздел 1
Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.
Член 370
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са обложили с данък сделките, изброени в приложение Х, част А, могат да продължават да облагат с данък тези сделки.
Член 371
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освободили от данък сделките, изброени в приложение Х, част Б, могат да продължават да освобождават от данък тези сделки в съответствие с условията, прилагани от съответните държави-членки на тази дата.
Член 372
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от принципа за незабавно приспадане, предвидени в първия параграф от член 179, могат да продължават да прилагат тези разпоредби.
Член 373
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от член 28 или от член 79, параграф 1, буква в), могат да продължават да прилагат тези разпоредби.
Член 374
По силата на дерогация от членове 169 и 309, държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освобождавали от данък, без приспадане на ДДС, платен в предходния етап, услугите на туристически агенти, както са посочени в член 309, могат да продължават да освобождават от данък тези услуги. Тази дерогация се прилага също и по отношение на търговски агенти, действащи от името и в полза на пътуващото лице.
Раздел 2
Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.
Член 375
Гърция може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 8, 9, 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1987 г.
Член 376
Испания може да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1993 г.
Член 377
Португалия може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 4, 7, 9, 10 и 13 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1989 г.
Член 378
1. Австрия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х.
2. Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г., Австрия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а) сделките, изброени в част Б, точки 5 и 9 от приложение Х;
б) с възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, всички части от операциите по международния пътнически превоз, извършван по въздух, море или речен транспорт, различни от операции по пътнически превоз по езерото Констанс.
Член 379
1. Финландия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х, доколкото същите сделки се облагат с данък в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
2. Финландия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък доставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 5, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
Член 380
Швеция може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 1, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
Член 381
Чешката република може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 382
Естония може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 383
Кипър може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:
а) предоставянето на земя за строеж, като е посочено в част Б, точка 9 от приложение Х, до 31 декември 2007 г.
б) международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 384
Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Латвия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на прсъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а) предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х;
б) международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х.
Член 385
Литва може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 386
Унгария може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 387
Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Малта може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а) без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, водоснабдяването от публичноправен субект, като е посочено в част Б, точка 8 от приложение Х;
б) без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, предоставянето на сгради и земя за строеж, като е посочено в част Б, точка 9 от приложение Х;
в) без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, наземния пътнически транспорт, международния пътнически транспорт и вътрешния пътнически транспорт между островите, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х.
Член 388
Полша може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 389
Словения може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 390
Словакия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Раздел 3
Разпоредби, общи за раздел 1 и раздел 2
Член 391
Държавите-членки, които освобождават сделките, посочени в член 371, 375, 376 или 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390, могат да дадат на данъчнозадължените лица правото да изберат данъчно облагане на тези сделки.
Член 392
Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на предоставянето на сгради и земя за стреж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката не подлежи на приспадане, данъчната основа следва да бъде разликата между цената на продажба и цената на покупка.
Член 393
1. За улесняване на прехода към окончателния режим, посочен в член 402, Съветът прави, въз основа на доклад от Комисията, преглед на положението във връзка с дерогациите, предвидени в раздели 1 и 2 и като действа съгласно член 93 от Договора, решава дали някои или всички тези дерогации следва да отпаднат.
2. По силата на окончателния режим, пътническият транспорт ще се облага с данък в държавата-членка по отпътуване за тази част от пътуването, която се осъществява в рамките на Общността в съответствие с подробните правила, които ще бъдат изготвени от Съвета, действащ в съответствие с член 93 от Договора.
ГЛАВА 2
Дерогации, подлежащи на одобрение
Раздел 1
Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане или избягване на данъци
Член 394
Държавите-членки, които на 1 януари 1977 г. са прилагали специални мерки за опростяване на процедурата за събиране на ДДС или за предотвратяване на определени форми на избягване и неплащане на данъци могат да ги запазят, при условие че са уведомили Комисията за това преди 1 януари 1978 г. и че такива мерки за опростяване са съобразени с критерия, установен в член 395, параграф 1, втора алинея.
Член 395
1. Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци.
Мерките, целящи опростяване на процедурата за събиране на ДДС, не могат, освен в незначителна степен, да засягат общия размер на данъчните приходи на държавата-членка, събрани на етапа на крайно потребление.
2. Държава-членка, която желае да въведе мярката, посочена в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.
След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.
3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — съобщение, в което са изложени нейните възражения.
4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.
Раздел 2
Международни споразумения
Член 396
1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на всяка държава-членка да сключи с трета държава или международен орган споразумение, което може да съдържа дерогации от настоящата директива.
2. Държава-членка, която желае да сключи споразумение, както е посочено в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.
След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.
3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация — доклад, в който са изложени нейните възражения.
4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.
ДЯЛ ХIV
ДРУГИ
ГЛАВА 1
Мерки за прилагане
Член 397
Съветът, действащ с единодушие, по предложение на Комисията приема необходимите мерки за прилагането на настоящата директива.
ГЛАВА 2
Комитет по ДДС
Член 398
1. Създава се консултативен комитет по данъка за добавената стойност, наричан „Комитет по ДДС“.
2. Комитетът по ДДС се състои от представители на държавите-членки и на Комисията.
Председателят на Комитета е представител на Комисията.
Комисията предоставя секретариата на комитета.
3. Комитетът по ДДС приема свой процедурен правилник.
4. Освен въпросите, подлежащи на консултация съгласно настоящата директива, Комитетът разглежда въпросите, повдигнати от неговия председател по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност.
ГЛАВА 3
Обменни курсове
Член 399
Без да се засягат някакви други конкретни разпоредби, равностойността в национална валута на сумите в евро, посочени в настоящата директива, се определят въз основа на обменните курсове на еврото, приложими на 1 януари 1999 г. Държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след тази дата, които не са приели еврото като единна валута, използват обменния курс на еврото, приложим на датата на тяхното присъединяване.
Член 400
При конвертирането на сумите, посочени в член 399 в националните валути, държавите-членки могат да закръгляват получените от конвертирането суми нагоре или надолу с не повече от 10 %.
ГЛАВА 4
Други данъци, мита и такси
Член 401
Без да се засягат другите разпоредби на правото на Общността, настоящата директива не препятства държавите-членки да поддържат или въвеждат данъци върху застрахователните договори, данъци върху залозите и хазарта, акцизи, гербови налози или, по-общо, всякакви данъци или такси, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота, при условие че събирането на тези данъци, мита или такси не поражда в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.
ДЯЛ ХV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА 1
Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки
Член 402
1. Режимът, предвиден в настоящата директива за облагане на търговията между държавите-членки, е преходен и ще бъде заменен от окончателен режим, основан по принцип на данъчното облагане в държавите-членки по произход на доставките на стоки или услуги.
2. След като заключи на база на проучването на доклада, посочен в член 404, че условията за преминаване към окончателен режим са спазени, Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, ще приеме необходимите разпоредби за влизането в сила и функционирането на окончателния режим.
Член 403
Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, приема подходящи за целта директиви за допълване на общата система на ДДС и по-конкретно за прогресивно ограничаване или елиминиране на дерогациите от тази система.
Член 404
На всеки четири години с начало приемането на настоящата директива, Комисията, на базата на информацията, получена от държавите-членки, представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за функционирането на общата система за ДДС в държавите-членки и по-конкретно за действието на преходния режим за облагане с данък на търговията между държавите-членки. Този доклад се придружава, където е подходящо, от предложения за окончателен режим.
ГЛАВА 2
Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз
Член 405
За целите на тази глава се прилагат следните дефиниции:
1) „Общност“ означава територията на Общността, както е дефинирана в член 5, точка 1 преди присъединяването на новите държави-членки;
2) „нови държави-членки“ означава територията на държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след 1 януари 1995 г., както е дефинирано за всяка от тези държави-членки в член 5, точка 2;
3) „разширената Общност“ означава територията на Общността, както е дефинирана в член 5, точка 1 след присъединяването на новите държави-членки.
Член 406
Разпоредбите в сила в момента, когато стоките са поставени под временни режими за внос с общо освобождаване от вносно мито или под един от режимите или ситуациите, посочени в член 156 или под сходни режими или ситуации в една от новите държави-членки, продължават да се прилагат докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими или ситуациии след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:
а) стоките са влезли в Общността или една от новите държави-членки преди датата на присъединяване;
б) стоките са станали обект на тези режими или ситуации при влизането си в Общността или в една от новите държави-членки;
в) стоките не са престанали да бъдат обект на тези режими или ситуации преди датата на присъединяване.
Член 407
Разпоредбите в сила по времето, когато стоките са били поставени под транзитни митнически режими продължават да бъдат в сила докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:
а) стоките са били поставени под транзитни митнически режими преди датата на присъединяване;
б) стоките не престанали да бъдат обект на тези режими преди датата на присъединяване.
Член 408
1. Следните се третират като внос на стоки, когато е показано, че стоките са в свободно обращение в една от новите държави-членки на Общността:
а) освобождаването, включително и неправомерното освобождаване на стоки от временните режими на внос, обект на които същите са станали преди датата на присъединяване при условията, предвидени в член 406;
б) освобождаването, включително и неправомерното освобождаване на стоки или от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от сходни режими или ситуации, обект на които същите са станали преди датата на присъединяване при условията, предвидени в член 406;
в) прекратяване на един от режимите, посочени в член 407, което е започнало преди датата на присъединяване на територията на една от новите държави-членки, за целите на възмездни доставки на стоки, извършени преди тази дата на територията на тази държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо като такова;
г) неправомерността или нарушението, извършено по време на транзитни митнически режими, които са започнали при условията, посочени в буква в).
2. В допълнение към случая, посочен в параграф 1, използването след датата на присъединяване на територията на държава-членка от данъчнозадължено или данъчно незадължено лице на стоки, доставени му преди датата на присъединяване на територията на Общността или на някоя от новите държави-членки, се третира като внос на стоки, когато са спазени следните условия:
а) доставката на тези стоки е била освободена, или е имало вероятност да бъде освободена или по член 146, параграф 1, букви а) и б), или въз основа на сходна разпоредба в новите държави-членки;
б) стоките не са били внесени в някоя от новите държави-членки или в Общността преди датата на присъединяване.
Член 409
В случаите, посочени в член 408, параграф 1, мястото на внос по смисъла на член 61 следва да бъде държава-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат обект на режимите или ситуациите, обект на които са били преди датата на присъединяване.
Член 410
1. Чрез член 71, вносът на стоки по смисъла на член 408 се прекратява без възникване на данъчно събитие, ако е спазено едно от следните условия:
а) внесените стоки са изпратени или превозени извън разширената територия на Общността;
б) внесените стоки по смисъла на член 408, параграф 1, буква а) са различни от превозни средства, и са изпратени или превозени отново до държавата-членка, от която са били изнесени и на лицето, което ги е изнесло;
в) внесените стоки по смисъла на член 408, параграф 1, буква а) са превозни средства, които са били придобити или внесени преди датата на присъединяване в съответствие с общите данъчни условия в сила на вътрешния пазар на една от новите държави-членки или една от държавите-членки на Общността, или които, на основание на техния износ, не са били обект на никакво освобождаване от или възстановяване на ДДС.
2. Условието, посочено в параграф 1, буква в) се счита за изпълнено в следните случаи:
а) когато датата на първото влизане в експлоатация на превозните средства е повече от осем години преди присъединяването към Европейския съюз;
б) когато размерът на дължимия данък на основание на вноса е незначителен.
ГЛАВА 3
Транспониране и влизане в сила
Член 411
1. Директива 67/227/ЕИО и Директива 77/388/ЕИО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете, изброени в приложение ХI, част Б, за транспонирането в националното право и прилагането на тази директиви.
2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се чете съобразно таблицата на съответствието в приложение ХII.
Член 412
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, параграф 3, член 44, член 59, параграф 1, член 399 и приложение III, точка 18 не по-късно от 1 януари 2008 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 413
Настоящата директива влиза в сила на 1 януари 2007 г.
Член 414
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 28 ноември 2006 година.
За Съвета
Председател
E. HEINÄLUOMA
(1) ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/98/ЕО (ОВ L 221, 12.8.2006 г., стр. 9).
(2) ОВ L 71, 14.4.1967 г., стр. 1301. Директива, последно изменена с Директива 69/463/ЕИО (ОВ L 320, 20.12.1969 г., стр. 34).
(3) ОВ L 253, 7.10.2000 г., стр. 42.
(4) ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/106/ЕО (ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 30).
(5) Директива 69/169/ЕИО на Съвета от 28 май 1969 г. за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно освобождаване от данък върху оборота и акциз при внос при международните пътувания (ОВ L 133, 4.6.1969 г., стр. 6). Директива, последно изменена с Директива 2005/93/ЕО (ОВ L 346, 29.12.2005 г., стр. 16).
(6) Директива 83/181/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. за определяне на обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388/ЕИО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 38). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.
(7) Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15).
(8) Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — Режими за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната (ОВ L 331, 27.12.1979 г., стр. 11). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.
(9) Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — Режими за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността (ОВ L 326, 21.11.1986 г., стр. 40).
(10) Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (ОВ L 73, 19.03.1976 г., стр. 18). Директивата, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.
(11) Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 885/2004 (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 1).
(12) ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12.
(13) ОВ L 338, 28.12.1994 г., стр. 98.
(14) ОВ 71, 14.4.1967 г., стр. 1303/67. Директива, отменена с Директива 77/388/ЕИО.
(15) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория ДДС
28Май2024
Промени в Наредба Н-10 за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на ЕС
от PortalPravo.bg
28 Май 2024
30Ноем2023
Правилник за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
от PortalPravo.bg
30 Ноем 2023
03Май2023
Наредба № н-4 от 21 декември 2007 г. за прилагане на система Интрастат
от PortalPravo.bg
03 Май 2023