Конституционният съд с Определение по ключови въпроси за мандата и правомощията на Висшия съдебен съвет

На 19 декември 2024 г. беше обнародвано Определение № 16 по конституционно дело № 41 от 2024 г. Конституционният съд отхвърли искането на 68 депутати от 51-вото Народно събрание за задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 130, ал. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и §23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г.). Искането касаеше следните въпроси: „Продължава ли Висшият съдебен съвет да изпълнява конституционните си правомощия в пълен обем след изтичане на мандата на членовете му? Може ли правомощията му да бъдат ограничени чрез закон или друг акт на Народното събрание? Отнася ли се §23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, публикуван в ДВ, бр. 106 от 2023 г. и изменен в ДВ, бр. 66 от 2024 г., след Решение №13/2024 на Конституционния съд?“.

По първия въпрос Конституционният съд не успя да постигне изискуемото от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство.
Съдиите Павлина Панова, Надежда Джелепова, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова и Галина Тонева счетоха искането в тази част за недопустимо, докато Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети го определиха като допустимо.

По втория въпрос съдът прие определението с 10 гласа „за“, като съдия Янаки Стоилов изрази особено мнение. По третия въпрос искането бе единодушно отхвърлено като недопустимо.
 

Също така, на 19 декември 2024 г. беше обнародвано Определение № 17 по конституционно дело № 42 от 2024 г. Конституционният съд отхвърли искането на 56 народни представители от 51-вото Народно събрание за задължително тълкуване на §23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г.), както и на чл. 129, ал. 2 от Конституцията на Република България, свързани с разпоредбите на чл. 4, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Искането включваше и произнасяне относно съответствието на чл. 30, ал. 2, т. 6 от Закона за съдебната власт с чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Фокусът на искането бе върху следните въпроси:

1. Как се прилага §23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) спрямо текущи или предстоящи процедури за избор на висши ръководители на органи по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, съобразно принципите на правовата държава, върховенството на Конституцията, разделението на властите и независимостта на съдебната власт?
2. Може ли пленумът на Висшия съдебен съвет, чийто изборни членове са с изтекъл мандат от повече от две години и чийто състав е непълен с 1/5 от членовете, да изпълнява своите конституционни функции по чл. 129, ал. 2, при положение че това създава риск от непропорционално влияние на парламентарната квота и политизация?
3. Допустимо ли е ВСС да изпълнява функции по чл. 129, ал. 2 от Конституцията при изтекъл мандат и липса на 1/5 от членовете, избрани от съдебната власт, в контекста на ангажиментите на България към Европейския съюз по чл. 4, ал. 3 от Конституцията?
4. Съответства ли чл. 30, ал. 2, т. 6 от Закона за съдебната власт на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, когато ВСС упражнява това правомощие с изтекъл мандат и без попълване на 1/5 от състава му от органите на съдебната власт?

Конституционният съд прие:

• По първия въпрос искането беше отхвърлено единодушно.
• По втория и третия въпрос определението бе прието с 9 гласа „за“, като съдиите Атанас Семов и Янаки Стоилов изразиха особени мнения, а съдиите Красимир Влахов, Сашо Пенов и Невин Фети подписаха със становище.
• По четвъртия въпрос искането беше единодушно отклонено.