Последно актуализиран на 29 Ноември 2024 Наредба Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
24 Февр 2023
Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г.
за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г.
за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат:
1. редът и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
3. условията и редът за определяне възнагражденията на вещите лица;
4. правото на достъп до Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ и данните, които се въвеждат в нея.
(2) Наредбата се прилага за специалисти, утвърдени за вещи лица, назначени от органите на съдебната власт, органите на досъдебното производство, както и тези по изпълнителни дела.
Чл. 2. Дейността на вещите лица при извършване на съдебни експертизи се основава на следните принципи:
1. законност;
2. процесуална и познавателна независимост на вещото лице;
3. научна обоснованост на средствата и методите, използвани при експертното изследване;
4. добросъвестност, обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване;
5. поверителност и спазване на професионалната етика.
Чл. 3. Експертната дейност включва:
1. организацията на процесуалната и познавателната дейност на субектите на съдебната експертиза;
2. научните изследвания в областта на съдебните експертизи;
3. научно-методическото обезпечаване на съдебната експертиза;
4. професионалната подготовка и повишаването на квалификацията на вещите лица.
Чл. 4. Съдебните експертизи по класове и видове са определени в приложение № 1.
Чл. 5. (1) Съобразно процесуалната си организация съдебните експертизи са:
1. еднолични и колективни;
2. еднородни и комплексни;
3. първоначални, допълнителни и повторни.
(2) Експертизите са колективни, когато за извършването им е необходимо участието на две или повече вещи лица.
(3) Експертизите са еднородни, когато за решаването на задачите им се използват знания от една научна област. Експертизите са комплексни, когато за решаването на задачите им се използват знания от различни научни области.
Чл. 6. (1) Вещото лице има свободен достъп и може да прави справки по делото, по което е назначено, включително по електронното досие, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, прокуратурата, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби и навсякъде, където е необходимо, като се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата. Вещото лице не дължи такси за издаваните съдебни удостоверения във връзка с поставената задача.
(2) Съдът, прокуратурата, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната са длъжни да оказват съдействие на вещите лица съобразно поставената задача.
(3) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно достъпа до съответното ниво на класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.
(4) Когато за извършване на експертиза е определено вещо лице, което е служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), органът, назначил експертизата, изпраща всички материали, необходими за извършване на експертизата, в съответната структура на МВР.
1. редът и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
3. условията и редът за определяне възнагражденията на вещите лица;
4. правото на достъп до Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ и данните, които се въвеждат в нея.
(2) Наредбата се прилага за специалисти, утвърдени за вещи лица, назначени от органите на съдебната власт, органите на досъдебното производство, както и тези по изпълнителни дела.
Чл. 2. Дейността на вещите лица при извършване на съдебни експертизи се основава на следните принципи:
1. законност;
2. процесуална и познавателна независимост на вещото лице;
3. научна обоснованост на средствата и методите, използвани при експертното изследване;
4. добросъвестност, обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване;
5. поверителност и спазване на професионалната етика.
Чл. 3. Експертната дейност включва:
1. организацията на процесуалната и познавателната дейност на субектите на съдебната експертиза;
2. научните изследвания в областта на съдебните експертизи;
3. научно-методическото обезпечаване на съдебната експертиза;
4. професионалната подготовка и повишаването на квалификацията на вещите лица.
Чл. 4. Съдебните експертизи по класове и видове са определени в приложение № 1.
Чл. 5. (1) Съобразно процесуалната си организация съдебните експертизи са:
1. еднолични и колективни;
2. еднородни и комплексни;
3. първоначални, допълнителни и повторни.
(2) Експертизите са колективни, когато за извършването им е необходимо участието на две или повече вещи лица.
(3) Експертизите са еднородни, когато за решаването на задачите им се използват знания от една научна област. Експертизите са комплексни, когато за решаването на задачите им се използват знания от различни научни области.
Чл. 6. (1) Вещото лице има свободен достъп и може да прави справки по делото, по което е назначено, включително по електронното досие, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, прокуратурата, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби и навсякъде, където е необходимо, като се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата. Вещото лице не дължи такси за издаваните съдебни удостоверения във връзка с поставената задача.
(2) Съдът, прокуратурата, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната са длъжни да оказват съдействие на вещите лица съобразно поставената задача.
(3) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно достъпа до съответното ниво на класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.
(4) Когато за извършване на експертиза е определено вещо лице, което е служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), органът, назначил експертизата, изпраща всички материали, необходими за извършване на експертизата, в съответната структура на МВР.
Глава втора
УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ, УТВЪРДЕНИ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА
УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ, УТВЪРДЕНИ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА
Чл. 7. (1) За вещо лице може да бъде утвърдено дееспособно лице, което отговаря на едно от следните изисквания:
1. заема академична длъжност – „доцент“ или „професор“, във висши училища, научни организации или Българската академия на науките;
2. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и има най-малко 5 години стаж по специалността;
3. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и има най-малко 7 години стаж по специалността;
4. има средно образование и най-малко 10 години стаж по специалността;
5. е служител на МВР и има завършено специално обучение в Академията на МВР или Националния институт по криминалистика на МВР;
6. e лекар с призната специалност по съдебна медицина, лекар без такава специалност, който работи в структура на лечебното заведение, осъществяващо дейност по съдебна медицина, лекар с друга медицинска специалност или лекар по дентална медицина.
(2) Лицето по ал. 1 трябва да отговаря и на следните условия:
1. да не е осъждано за престъпление от общ характер;
2. да не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
3. да не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт;
4. да има разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако лицето не е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
5. да е вписано в съответния регистър на лицата, притежаващи определена професия, правоспособност или квалификация, когато такова вписване се изисква по закон;
6. да притежава диплома, свидетелство, удостоверение, сертификат, лиценз или друг документ, издаден от висше училище, професионална организация или учреждение по силата на закон, с който документ се удостоверява наличието на съответната квалификация или правоспособност.
1. заема академична длъжност – „доцент“ или „професор“, във висши училища, научни организации или Българската академия на науките;
2. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и има най-малко 5 години стаж по специалността;
3. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и има най-малко 7 години стаж по специалността;
4. има средно образование и най-малко 10 години стаж по специалността;
5. е служител на МВР и има завършено специално обучение в Академията на МВР или Националния институт по криминалистика на МВР;
6. e лекар с призната специалност по съдебна медицина, лекар без такава специалност, който работи в структура на лечебното заведение, осъществяващо дейност по съдебна медицина, лекар с друга медицинска специалност или лекар по дентална медицина.
(2) Лицето по ал. 1 трябва да отговаря и на следните условия:
1. да не е осъждано за престъпление от общ характер;
2. да не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
3. да не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт;
4. да има разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако лицето не е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
5. да е вписано в съответния регистър на лицата, притежаващи определена професия, правоспособност или квалификация, когато такова вписване се изисква по закон;
6. да притежава диплома, свидетелство, удостоверение, сертификат, лиценз или друг документ, издаден от висше училище, професионална организация или учреждение по силата на закон, с който документ се удостоверява наличието на съответната квалификация или правоспособност.
Глава трета
РЕД И СРОКОВЕ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ И ПРОМЕНИ НА СПИСЪЦИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ, УТВЪРДЕНИ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА. РЕД ЗА ОТПИСВАНЕ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
РЕД И СРОКОВЕ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ И ПРОМЕНИ НА СПИСЪЦИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ, УТВЪРДЕНИ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА. РЕД ЗА ОТПИСВАНЕ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
Чл. 8. (1) За всеки съдебен район на окръжен и административен съд, както и за Агенцията по вписванията се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
Чл. 9. (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица се правят от ръководителите на държавни органи и на техни структури, на органи на местно самоуправление, на научни институти, на съсловни и други организации.
(2) Предложение за включване могат да правят лично и кандидатите за вещи лица.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 8, ал. 1 се правят до председателя на съответния окръжен или административен съд.
(4) Предложенията за включване в списъците по чл. 8, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(5) Правоимащите по ал. 1, преди да направят предложение, обсъждат качествата на кандидатите съобразно основните принципи по чл. 2 и изискванията по чл. 7 след събеседване с кандидата.
(6) Предложение се прави при наличие на писмено съгласие от специалиста.
Чл. 10. (1) Кандидатите за включване в списъка на вещите лица подават пред органа по чл. 9, ал. 3 и 4 заявление на хартиен и електронен носител, придружено от следните документи:
1. документ, удостоверяващ заемането на академичната длъжност за лицата по чл. 7, ал. 1, т. 1;
2. заверено копие от диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“, „бакалавър“ или диплома за завършено средно образование;
3. за кандидати, които са служители на МВР – документи за завършено специално обучение в Академията на МВР или в Националния институт по криминалистика на МВР;
4. документи, удостоверяващи стажа по специалността: нотариално заверено копие на трудова или служебна книжка, а за лицата със свободни професии се посочва код по БУЛСТАТ;
5. декларация, че лицето не е поставено под запрещение;
6. декларация, удостоверяваща съответствието с изискванията по чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3;
7. декларация – съгласие на кандидата за вписването му в списъците на вещи лица, и документи, удостоверяващи стажа му и допълнителна квалификация, ако има такава;
8. разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако лицето не е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
9. удостоверение за достъп до класифицирана информация;
10. заверено копие от сертификат, свидетелство, удостоверение, лиценз или друг документ, издаден от висше училище, професионална организация или учреждение по силата на закон, с който документ се удостоверява наличието на съответната квалификация или правоспособност.
(2) От кандидатите, завършили висши учебни заведения в чужбина, може да се поиска да представят удостоверение за признаване на висше образование, при условие че придобитата от тях диплома се признава от Република България и е легализирана.
(3) Обстоятелствата относно съдебния статус на кандидатите се установяват служебно от органа по чл. 9, ал. 3 и 4.
Чл. 11. (1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, адрес, електронна поща и телефон за връзка, данни за неговото образование, специалност, както и за неговата месторабота и за заеманата длъжност (ако има такива), продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 12. (1) Списъците по чл. 8, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и председателят на административния съд.
(2) Списъците по чл. 8, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор.
(3) Членовете на комисията трябва да изпълняват своята дейност безпристрастно.
(4) Комисията разглежда постъпилите заявления и предложения заедно с приложените документи и преценява съответствието им с изискванията на наредбата.
(5) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за публикуване в интернет.
Чл. 13. (1) На вписаните и утвърдени в списъците вещи лица органите по чл. 9, ал. 3 и 4 издават „карта за вещо лице“ по образец, утвърден с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) В картата се вписват трите имена на вещото лице и идентификационен номер.
(3) Идентификационният номер на вещото лице се генерира автоматично от специализиран софтуер за мониторинг и контрол на дейността на вещите лица от поредния номер на вписването при първото въвеждане на данните за това вещо лице по утвърден от съответен съдебен орган списък.
(4) Органите по чл. 9, ал. 3 и 4 водят електронен регистър или хартиен регистър за издадените карти.
Чл. 14. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 актуализират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за публикуване в интернет.
(4) Промени в списъците може да се правят и през текущата година.
(5) Когато настъпят промени в данните за вещото лице, включено в списък на вещи лица, то е длъжно да уведоми комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 15. (1) Предложения за отписване на специалисти от списъците на вещите лица могат да правят лицата по чл. 9, ал. 1 и административните ръководители на съответните органи на съдебната власт.
(2) При получаване на информация за настъпване на обстоятелството по чл. 7, ал. 2, т. 3 административните ръководители на съответните органи на съдебната власт правят предложение до комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 за отписване на вещите лица.
Чл. 16. (1) Специалист, включен в списъка на вещите лица, може да бъде отписан:
1. по негово искане;
2. ако настъпят обстоятелства, изключващи съответствието с чл. 7, ал. 2, т. 1, 2 и 3;
3. при поставянето му под запрещение или смърт;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си на вещо лице по конкретни задачи повече от една година;
5. при нарушение на принципите по чл. 2 или неспазването на етичните правила за вещи лица;
6. когато многократно безпричинно отказва да му бъде възложена работа;
7. при многократно освобождаване на вещото лице от възложената задача поради несвоевременно изготвяне на заключението или забавянето му.
(2) Отписването се извършва с решение на комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 при наличие на някое или на няколко от основанията по ал. 1.
(3) Решението на комисията за отписване на вещо лице от списъците се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува в интернет.
(4) След отписване на вещото лице то е длъжно да върне служебната си карта на органите по чл. 9, ал. 3 и 4, което се отбелязва в съответния регистър. При уведомяване за възникването на някое от основанията по ал. 1 или постъпило предложение за отписване на вещо лице комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 извършват проверка, като може да изискат допълнително представяне на документи и информация, включително и на писмени обяснения от вещото лице.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
Чл. 9. (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица се правят от ръководителите на държавни органи и на техни структури, на органи на местно самоуправление, на научни институти, на съсловни и други организации.
(2) Предложение за включване могат да правят лично и кандидатите за вещи лица.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 8, ал. 1 се правят до председателя на съответния окръжен или административен съд.
(4) Предложенията за включване в списъците по чл. 8, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(5) Правоимащите по ал. 1, преди да направят предложение, обсъждат качествата на кандидатите съобразно основните принципи по чл. 2 и изискванията по чл. 7 след събеседване с кандидата.
(6) Предложение се прави при наличие на писмено съгласие от специалиста.
Чл. 10. (1) Кандидатите за включване в списъка на вещите лица подават пред органа по чл. 9, ал. 3 и 4 заявление на хартиен и електронен носител, придружено от следните документи:
1. документ, удостоверяващ заемането на академичната длъжност за лицата по чл. 7, ал. 1, т. 1;
2. заверено копие от диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“, „бакалавър“ или диплома за завършено средно образование;
3. за кандидати, които са служители на МВР – документи за завършено специално обучение в Академията на МВР или в Националния институт по криминалистика на МВР;
4. документи, удостоверяващи стажа по специалността: нотариално заверено копие на трудова или служебна книжка, а за лицата със свободни професии се посочва код по БУЛСТАТ;
5. декларация, че лицето не е поставено под запрещение;
6. декларация, удостоверяваща съответствието с изискванията по чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3;
7. декларация – съгласие на кандидата за вписването му в списъците на вещи лица, и документи, удостоверяващи стажа му и допълнителна квалификация, ако има такава;
8. разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако лицето не е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
9. удостоверение за достъп до класифицирана информация;
10. заверено копие от сертификат, свидетелство, удостоверение, лиценз или друг документ, издаден от висше училище, професионална организация или учреждение по силата на закон, с който документ се удостоверява наличието на съответната квалификация или правоспособност.
(2) От кандидатите, завършили висши учебни заведения в чужбина, може да се поиска да представят удостоверение за признаване на висше образование, при условие че придобитата от тях диплома се признава от Република България и е легализирана.
(3) Обстоятелствата относно съдебния статус на кандидатите се установяват служебно от органа по чл. 9, ал. 3 и 4.
Чл. 11. (1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, адрес, електронна поща и телефон за връзка, данни за неговото образование, специалност, както и за неговата месторабота и за заеманата длъжност (ако има такива), продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 12. (1) Списъците по чл. 8, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и председателят на административния съд.
(2) Списъците по чл. 8, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор.
(3) Членовете на комисията трябва да изпълняват своята дейност безпристрастно.
(4) Комисията разглежда постъпилите заявления и предложения заедно с приложените документи и преценява съответствието им с изискванията на наредбата.
(5) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за публикуване в интернет.
Чл. 13. (1) На вписаните и утвърдени в списъците вещи лица органите по чл. 9, ал. 3 и 4 издават „карта за вещо лице“ по образец, утвърден с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) В картата се вписват трите имена на вещото лице и идентификационен номер.
(3) Идентификационният номер на вещото лице се генерира автоматично от специализиран софтуер за мониторинг и контрол на дейността на вещите лица от поредния номер на вписването при първото въвеждане на данните за това вещо лице по утвърден от съответен съдебен орган списък.
(4) Органите по чл. 9, ал. 3 и 4 водят електронен регистър или хартиен регистър за издадените карти.
Чл. 14. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 актуализират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за публикуване в интернет.
(4) Промени в списъците може да се правят и през текущата година.
(5) Когато настъпят промени в данните за вещото лице, включено в списък на вещи лица, то е длъжно да уведоми комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 15. (1) Предложения за отписване на специалисти от списъците на вещите лица могат да правят лицата по чл. 9, ал. 1 и административните ръководители на съответните органи на съдебната власт.
(2) При получаване на информация за настъпване на обстоятелството по чл. 7, ал. 2, т. 3 административните ръководители на съответните органи на съдебната власт правят предложение до комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 за отписване на вещите лица.
Чл. 16. (1) Специалист, включен в списъка на вещите лица, може да бъде отписан:
1. по негово искане;
2. ако настъпят обстоятелства, изключващи съответствието с чл. 7, ал. 2, т. 1, 2 и 3;
3. при поставянето му под запрещение или смърт;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си на вещо лице по конкретни задачи повече от една година;
5. при нарушение на принципите по чл. 2 или неспазването на етичните правила за вещи лица;
6. когато многократно безпричинно отказва да му бъде възложена работа;
7. при многократно освобождаване на вещото лице от възложената задача поради несвоевременно изготвяне на заключението или забавянето му.
(2) Отписването се извършва с решение на комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 при наличие на някое или на няколко от основанията по ал. 1.
(3) Решението на комисията за отписване на вещо лице от списъците се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува в интернет.
(4) След отписване на вещото лице то е длъжно да върне служебната си карта на органите по чл. 9, ал. 3 и 4, което се отбелязва в съответния регистър. При уведомяване за възникването на някое от основанията по ал. 1 или постъпило предложение за отписване на вещо лице комисиите по чл. 12, ал. 1 и 2 извършват проверка, като може да изискат допълнително представяне на документи и информация, включително и на писмени обяснения от вещото лице.
Глава четвърта
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
Чл. 17. Условията и редът за определяне възнагражденията на вещите лица се прилагат за експертизи, назначени по наказателни, граждански, административни и изпълнителни дела.
Чл. 18. Вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.
Чл. 19. (1) На вещото лице, включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България (ПРБ), назначен на експертна длъжност, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.).
(2) Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал.
(3) Разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, могат да бъдат изплатени на вещото лице и авансово с писмено разпореждане на органа, назначил експертизата.
Чл. 20. (1) При явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.
(2) При явяване на вещото лице, включително и когато е служител на ПРБ, назначен на експертна длъжност, пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза освен посочените в чл. 19, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение не по-малко от 20 лв.
Чл. 21. (1) Когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски.
(2) Определените възнаграждения по чл. 20, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на министерството.
Чл. 22. Когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на ПРБ, назначен на експертна длъжност, органите, назначили експертизата, заплащат на прокуратурата направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски.
Чл. 23. (1) При определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява:
1. сложността и спецификата на поставените задачи;
2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице;
3. времето, необходимо за извършване на експертизата;
4. обема на извършената работа;
5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други;
6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в т.ч. срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват от органа, назначил експертизата, въз основа на справка-декларация от вещото лице съгласно приложение № 2. При съобразяване и преценка на обстоятелствата по ал. 1 справката-декларация не обвързва органа, назначил експертизата.
(3) При извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях.
(5) Ако вещото лице не представи документи за разходите, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата.
Чл. 24. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата.
(2) Броят на действително отработените часове се установява от справка-декларация съгласно приложение № 2 или от сметката по чл. 23, ал. 3.
Чл. 25. (1) За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, възнаграждението може да бъде увеличено до 100 %.
(2) Когато се налага експертизата да бъде извършена в почивни дни или през дните на официални празници, това се посочва в акта за възлагане на експертизата.
(3) За експертизи, извършени в почивни дни, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 % до 150 %, а през дните на официални празници – от 100 % до 200 %.
Чл. 26. (1) Изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация, към която се прилагат документи за извършените разходи, или със сметката по чл. 23, ал. 3.
(2) Не се признават за разходи, освен за случаите по чл. 23, ал. 1, т. 6 – по преценка на органа, който я е назначил:
1. разходи за билет за самолет, освен когато командировката е в чужбина;
2. пътни разходи без представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход;
3. разходи за една нощувка над 50 лв.
(3) Ако прецени, че са налице основания да увеличи първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение.
(4) Ако вещото лице не представи справка-декларация или ако органът, възложил експертизата, прецени, че няма основание да увеличи възнаграждението, то остава в първоначално определения му размер.
Чл. 27. (1) Възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 18 се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на експертизата.
(2) Сумите се изплащат от депозит или от бюджета на органа, назначил експертизата. Плащането на сумите се извършва след представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството.
(3) Ако органът, възложил експертизата, откаже да приеме заключението на вещото лице по причини, за които вещото лице отговаря, определеното възнаграждение не му се изплаща. Отказът се мотивира.
(4) При наличие на основание по чл. 23, ал. 1 органът, назначил експертизата, може да промени размера на възнаграждението на вещото лице. За извършените корекции се посочват мотиви.
Чл. 28. (1) Когато експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително с първоначален депозит, който се внася по сметката на органа, назначил експертизата.
(2) По дела, по които страните са освободени от разноски, се определя първоначално възнаграждение по чл. 24, ал. 1.
(3) Първоначално възнаграждение в минималния му размер може да се определи и в случаите по ал. 1 по преценка на органа, възложил експертизата.
(4) Възнаграждение се определя и за устно допълнение към експертизата.
(5) В случаите, когато след назначаването на експертиза досъдебното производство е възложено на друг разследващ орган, възнаграждението и разходите на вещото лице се определят от органа, приел експертизата.
Чл. 29. Ако прецени, че са налице основания за намаляване на първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение. За намалението на възнаграждението се посочват мотиви.
Чл. 30. Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се заплащат от внесения депозит, съответно от сумите по бюджета.
Чл. 31. (1) Вещото лице започва дейността по извършване на експертизата, след като е внесен депозит за заплащане на труда му.
(2) Възнаграждението на вещото лице не може да се определя под условие или да се обвързва с изхода от решаването на делото.
Чл. 32. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства от органите на съдебната власт за изплащане на възнаграждения и необходимите разходи на вещите лица.
Чл. 18. Вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.
Чл. 19. (1) На вещото лице, включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България (ПРБ), назначен на експертна длъжност, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.).
(2) Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал.
(3) Разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, могат да бъдат изплатени на вещото лице и авансово с писмено разпореждане на органа, назначил експертизата.
Чл. 20. (1) При явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.
(2) При явяване на вещото лице, включително и когато е служител на ПРБ, назначен на експертна длъжност, пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза освен посочените в чл. 19, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение не по-малко от 20 лв.
Чл. 21. (1) Когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски.
(2) Определените възнаграждения по чл. 20, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на министерството.
Чл. 22. Когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на ПРБ, назначен на експертна длъжност, органите, назначили експертизата, заплащат на прокуратурата направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски.
Чл. 23. (1) При определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява:
1. сложността и спецификата на поставените задачи;
2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице;
3. времето, необходимо за извършване на експертизата;
4. обема на извършената работа;
5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други;
6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в т.ч. срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват от органа, назначил експертизата, въз основа на справка-декларация от вещото лице съгласно приложение № 2. При съобразяване и преценка на обстоятелствата по ал. 1 справката-декларация не обвързва органа, назначил експертизата.
(3) При извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях.
(5) Ако вещото лице не представи документи за разходите, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата.
Чл. 24. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата.
(2) Броят на действително отработените часове се установява от справка-декларация съгласно приложение № 2 или от сметката по чл. 23, ал. 3.
Чл. 25. (1) За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, възнаграждението може да бъде увеличено до 100 %.
(2) Когато се налага експертизата да бъде извършена в почивни дни или през дните на официални празници, това се посочва в акта за възлагане на експертизата.
(3) За експертизи, извършени в почивни дни, възнаграждението може да бъде увеличено от 75 % до 150 %, а през дните на официални празници – от 100 % до 200 %.
Чл. 26. (1) Изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация, към която се прилагат документи за извършените разходи, или със сметката по чл. 23, ал. 3.
(2) Не се признават за разходи, освен за случаите по чл. 23, ал. 1, т. 6 – по преценка на органа, който я е назначил:
1. разходи за билет за самолет, освен когато командировката е в чужбина;
2. пътни разходи без представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход;
3. разходи за една нощувка над 50 лв.
(3) Ако прецени, че са налице основания да увеличи първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение.
(4) Ако вещото лице не представи справка-декларация или ако органът, възложил експертизата, прецени, че няма основание да увеличи възнаграждението, то остава в първоначално определения му размер.
Чл. 27. (1) Възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 18 се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на експертизата.
(2) Сумите се изплащат от депозит или от бюджета на органа, назначил експертизата. Плащането на сумите се извършва след представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството.
(3) Ако органът, възложил експертизата, откаже да приеме заключението на вещото лице по причини, за които вещото лице отговаря, определеното възнаграждение не му се изплаща. Отказът се мотивира.
(4) При наличие на основание по чл. 23, ал. 1 органът, назначил експертизата, може да промени размера на възнаграждението на вещото лице. За извършените корекции се посочват мотиви.
Чл. 28. (1) Когато експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително с първоначален депозит, който се внася по сметката на органа, назначил експертизата.
(2) По дела, по които страните са освободени от разноски, се определя първоначално възнаграждение по чл. 24, ал. 1.
(3) Първоначално възнаграждение в минималния му размер може да се определи и в случаите по ал. 1 по преценка на органа, възложил експертизата.
(4) Възнаграждение се определя и за устно допълнение към експертизата.
(5) В случаите, когато след назначаването на експертиза досъдебното производство е възложено на друг разследващ орган, възнаграждението и разходите на вещото лице се определят от органа, приел експертизата.
Чл. 29. Ако прецени, че са налице основания за намаляване на първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение. За намалението на възнаграждението се посочват мотиви.
Чл. 30. Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се заплащат от внесения депозит, съответно от сумите по бюджета.
Чл. 31. (1) Вещото лице започва дейността по извършване на експертизата, след като е внесен депозит за заплащане на труда му.
(2) Възнаграждението на вещото лице не може да се определя под условие или да се обвързва с изхода от решаването на делото.
Чл. 32. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства от органите на съдебната власт за изплащане на възнаграждения и необходимите разходи на вещите лица.
Глава пета
ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
Чл. 33. (1) Вещото лице няма право да разпространява информацията за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на съдебната експертиза.
(2) При прекратяване на функциите си вещото лице не е освободено от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като вещо лице.
Чл. 34. Вещото лице е длъжно да извърши експертизата добросъвестно съобразно поставените му задачи, като използва съвременните постижения в съответната научна област.
Чл. 35. (1) Вещото лице не може да приема каквито и да са подаръци, услуги, ангажиране по други дела, ангажиране за работа, услуги или консултации от страна по делото или нейни представители до приключване на делото.
(2) Към всяка експертиза вещото лице представя декларация, че не е в конфликт на интереси във връзка с изготвянето й.
Чл. 36. Вещото лице популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за неговата компетентност и възможностите на съответния вид експертиза.
Чл. 37. Вещото лице може да депозира писмен мотивиран отказ за изготвяне на експертизата в 7-дневен срок от получаване на съобщението за конкретните задачи.
(2) При прекратяване на функциите си вещото лице не е освободено от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като вещо лице.
Чл. 34. Вещото лице е длъжно да извърши експертизата добросъвестно съобразно поставените му задачи, като използва съвременните постижения в съответната научна област.
Чл. 35. (1) Вещото лице не може да приема каквито и да са подаръци, услуги, ангажиране по други дела, ангажиране за работа, услуги или консултации от страна по делото или нейни представители до приключване на делото.
(2) Към всяка експертиза вещото лице представя декларация, че не е в конфликт на интереси във връзка с изготвянето й.
Чл. 36. Вещото лице популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за неговата компетентност и възможностите на съответния вид експертиза.
Чл. 37. Вещото лице може да депозира писмен мотивиран отказ за изготвяне на експертизата в 7-дневен срок от получаване на съобщението за конкретните задачи.
Глава шеста
ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА „ЕДИНЕН РЕГИСТЪР НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА“
ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА „ЕДИНЕН РЕГИСТЪР НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА“
Чл. 38. (1) Министерството на правосъдието поддържа Информационна система „Единен регистър на вещите лица“.
(2) Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ съдържа данни за вещите лица от утвърдените списъци по чл. 398, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт и се състои от публична и непублична част.
(3) Публичната част на Информационната система съдържа следните данни за вещите лица:
1. три имена на вещото лице;
2. научна степен или академична длъжност на вещото лице, ако е налице такава;
3. специалност/специални знания на вещото лице в съответната област на науката, изкуството, техниката и др.;
4. съдебен район на вещото лице;
5. образование и компетенции на вещото лице.
(4) Непубличната част на Информационната система съдържа следните поверителни данни за вещите лица:
1. единен граждански номер на вещото лице;
2. номер на карта на вещото лице;
3. адрес, телефон, електронна поща на вещото лице;
4. допълнителни данни за образованието на вещото лице;
5. допълнителна информация за вещото лице, включително за дейността на вещото лице по изготвяне на експертни заключения.
(5) Данните се въвеждат в регистъра по разпореждане на съответните административни ръководители в органите на съдебната власт незабавно след утвърждаването на списъците.
(6) Достъпът до данните по ал. 3 се предоставя и чрез информационната система за обмен на удостоверителна и справочна информация RegiX.
(7) Информационната система поддържа автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до информацията по ал. 3 в машинночетим отворен формат, включително чрез ежегодното й публикуване в портала за отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация и в съответствие с Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 5 от 2017 г.).
Чл. 39. (1) Достъпът до Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ е свободен.
(2) Публичните потребители на Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ имат достъп до публичната част от данните за вещите лица и до образците от документи, които се използват за кандидатстване или за промени във вписаните обстоятелства.
Чл. 40. (1) Служебен достъп до Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ имат:
1. служители на Министерството на правосъдието, определени със заповед на министъра на правосъдието;
2. съдебни регистратори, определени от административни ръководители на органите на съдебната власт, за чиито съдебни райони се съставят списъци на вещи лица;
3. съдиите, прокурорите и следователите;
4. съдебните изпълнители;
5. вещите лица.
(2) Служебен достъп до Информационната система се осигурява чрез хоризонталната система еАвтентикация, разработена и поддържана от Министерството на електронното управление.
Чл. 41. Служителите по чл. 40, ал. 1, т. 1 чрез потребителско име и парола имат достъп до Информационната система и право да извършват справки по досиетата на вещите лица от всички списъци за територията на цялата страна.
Чл. 42. Съдебните регистратори по чл. 40, ал. 1, т. 2 чрез потребителско име и парола имат достъп до данните на вещите лица в съответния съдебен район и права да ги въвеждат или актуализират незабавно след утвърждаването на списъците по чл. 398, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт. Те са длъжни в срока по чл. 14, ал. 3 да актуализират електронните досиета на вещите лица.
Чл. 43. Съдиите, прокурорите, следователите, както и съдебните изпълнители чрез потребителско име и парола имат достъп до досиетата на вещите лица от всички списъци за територията на цялата страна.
Чл. 44. Вещите лица чрез потребителско име и парола имат достъп до своето досие.
(2) Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ съдържа данни за вещите лица от утвърдените списъци по чл. 398, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт и се състои от публична и непублична част.
(3) Публичната част на Информационната система съдържа следните данни за вещите лица:
1. три имена на вещото лице;
2. научна степен или академична длъжност на вещото лице, ако е налице такава;
3. специалност/специални знания на вещото лице в съответната област на науката, изкуството, техниката и др.;
4. съдебен район на вещото лице;
5. образование и компетенции на вещото лице.
(4) Непубличната част на Информационната система съдържа следните поверителни данни за вещите лица:
1. единен граждански номер на вещото лице;
2. номер на карта на вещото лице;
3. адрес, телефон, електронна поща на вещото лице;
4. допълнителни данни за образованието на вещото лице;
5. допълнителна информация за вещото лице, включително за дейността на вещото лице по изготвяне на експертни заключения.
(5) Данните се въвеждат в регистъра по разпореждане на съответните административни ръководители в органите на съдебната власт незабавно след утвърждаването на списъците.
(6) Достъпът до данните по ал. 3 се предоставя и чрез информационната система за обмен на удостоверителна и справочна информация RegiX.
(7) Информационната система поддържа автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до информацията по ал. 3 в машинночетим отворен формат, включително чрез ежегодното й публикуване в портала за отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация и в съответствие с Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 5 от 2017 г.).
Чл. 39. (1) Достъпът до Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ е свободен.
(2) Публичните потребители на Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ имат достъп до публичната част от данните за вещите лица и до образците от документи, които се използват за кандидатстване или за промени във вписаните обстоятелства.
Чл. 40. (1) Служебен достъп до Информационната система „Единен регистър на вещите лица“ имат:
1. служители на Министерството на правосъдието, определени със заповед на министъра на правосъдието;
2. съдебни регистратори, определени от административни ръководители на органите на съдебната власт, за чиито съдебни райони се съставят списъци на вещи лица;
3. съдиите, прокурорите и следователите;
4. съдебните изпълнители;
5. вещите лица.
(2) Служебен достъп до Информационната система се осигурява чрез хоризонталната система еАвтентикация, разработена и поддържана от Министерството на електронното управление.
Чл. 41. Служителите по чл. 40, ал. 1, т. 1 чрез потребителско име и парола имат достъп до Информационната система и право да извършват справки по досиетата на вещите лица от всички списъци за територията на цялата страна.
Чл. 42. Съдебните регистратори по чл. 40, ал. 1, т. 2 чрез потребителско име и парола имат достъп до данните на вещите лица в съответния съдебен район и права да ги въвеждат или актуализират незабавно след утвърждаването на списъците по чл. 398, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт. Те са длъжни в срока по чл. 14, ал. 3 да актуализират електронните досиета на вещите лица.
Чл. 43. Съдиите, прокурорите, следователите, както и съдебните изпълнители чрез потребителско име и парола имат достъп до досиетата на вещите лица от всички списъци за територията на цялата страна.
Чл. 44. Вещите лица чрез потребителско име и парола имат достъп до своето досие.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Вещо лице“ е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
2. „Необходими разходи“ са разходите, използвани за материали, консумативи, съоръжения и др., без които експертизата не може да бъде изготвена.
3. „Действително отработен час“ е времето за извършване на: оглед на обекти, събиране на образци за сравнително изследване, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и други дейности, необходими за изготвяне на експертизата.
4. „Експертиза“ е процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на компетентния орган от лица, които притежават специални знания и умения за изследване на определени обекти или други обстоятелства, свързани с изясняването на определени обстоятелства.
5. „Образци за сравнително изследване“ са еднородни материални обекти с обекта на изследване и се използват в хода на идентификационните експертизи за обосноваване наличието или липсата на тъждество на един обект със самия него.
6. „Специални знания“ са тези знания, които отговарят едновременно на следните изисквания: не са юридически, с изключение на тези, които се отнасят до чуждестранно законодателство и практика; не са общоизвестни; получени са в резултат на теоретична подготовка и практически опит по определена научна дисциплина.
7. „Познавателна независимост“ е самостоятелност при избора на методи и средства, използвани при експертното изследване.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (ДВ, бр. 50 от 2015 г.).
Министър: Крум Зарков
Приложение № 1 към чл. 4
Съдебни експертизи по класове и видове
1. Клас „Криминалистични експертизи“
Видове:
1.1. Криминалистични експертизи на писмени доказателства.
1.2. Трасологични експертизи.
1.3. Съдебно-балистични експертизи.
1.4. Дактилоскопни експертизи.
1.5. Биометрични криминалистични експертизи.
2. Клас „Съдебномедицински експертизи“
Видове:
2.1. Съдебномедицинска експертиза на труп и трупни части.
2.2. Съдебномедицинска експертиза на живи лица.
2.3. Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства.
2.4. Съдебномедицинска експертиза по материали на досъдебното и съдебното производство.
2.5. Съдебномедицинска експертиза за телесно здраве.
2.6. Съдебномедицински експертизи за идентификация на човека.
2.7. Съдебномедицинска експертиза за установяване на родителския произход.
3. Клас „Съдебна експертиза на психичното състояние“
Видове:
3.1. Съдебно-психиатрична експертиза.
3.2. Съдебно-психологична експертиза.
3.3. Съдебна психолого-психиатрична експертиза.
3.4. Съдебна експертиза на психичното състояние по писмени данни.
4. Клас „Съдебно-икономически експертизи“
Видове:
4.1. Съдебно-счетоводна експертиза.
4.2. Съдебна финансово-икономическа експертиза.
4.3. Съдебно-стокова експертиза.
5. Клас „Съдебни инженерно-технически експертизи“
Видове:
5.1. Съдебна инженерно-техническа експертиза.
5.2. Съдебна автотехническа експертиза.
5.3. Съдебна инженерно-технологична експертиза.
5.4. Съдебна компютърно-техническа експертиза.
5.5. Съдебна строително-техническа експертиза.
5.6. Съдебна пожаротехническа експертиза.
5.7. Съдебно-енергийна експертиза.
5.8. Съдебнооценителска автотехническа експертиза.
6. Клас „Съдебно-биологични експертизи“
Видове:
6.1. Съдебно-ботаническа експертиза.
6.2. Съдебно-зоологическа експертиза.
6.3. Съдебно-микробиологична експертиза.
6.4. Съдебно-ентомологична експертиза.
6.5. Съдебно-екологична експертиза.
7. Клас „Експертизи на материали, вещества и изделия“
Видове:
7.1. Съдебно-химическа експертиза.
7.2. Съдебно-физическа експертиза.
7.3. Съдебна физико-химическа експертиза.
7.4. Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертизa.
8. Клас „Съдебни селскостопански експертизи“
Видове:
8.1. Съдебна ветеринарномедицинска експертиза.
8.2. Съдебна агротехническа експертиза.
9. Клас „Съдебно-изкуствоведски експертизи“
10. Клас „Оценителни експертизи“
10.1. Оценка на недвижими имоти.
10.2. Оценка на недвижими културни ценности.
10.3. Оценка на машини и съоръжения.
10.4. Оценка на права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения.
10.5. Оценка на търговски предприятия и вземания.
10.6. Оценка на финансови активи и финансови институции.
10.7. Оценка на други активи, включително произведения на изкуството, които не са движими културни ценности.
10.8. Оценка на земеделски земи и трайни насаждения.
10.9. Оценка на поземлени имоти в горски територии.
11. Клас „Други съдебни експертизи“
Приложение № 2 към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2
СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
от .............................................................................,
ЕГН ......................., пост. адрес ..............................,
тел./факс ....................., моб. ..............................,
e-mail: .....................................................................,
назначен за вещо лице по ....................................
№ ......./...... г.
на .................................................................................
(орган, назначил експертизата)
1. „Вещо лице“ е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
2. „Необходими разходи“ са разходите, използвани за материали, консумативи, съоръжения и др., без които експертизата не може да бъде изготвена.
3. „Действително отработен час“ е времето за извършване на: оглед на обекти, събиране на образци за сравнително изследване, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и други дейности, необходими за изготвяне на експертизата.
4. „Експертиза“ е процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на компетентния орган от лица, които притежават специални знания и умения за изследване на определени обекти или други обстоятелства, свързани с изясняването на определени обстоятелства.
5. „Образци за сравнително изследване“ са еднородни материални обекти с обекта на изследване и се използват в хода на идентификационните експертизи за обосноваване наличието или липсата на тъждество на един обект със самия него.
6. „Специални знания“ са тези знания, които отговарят едновременно на следните изисквания: не са юридически, с изключение на тези, които се отнасят до чуждестранно законодателство и практика; не са общоизвестни; получени са в резултат на теоретична подготовка и практически опит по определена научна дисциплина.
7. „Познавателна независимост“ е самостоятелност при избора на методи и средства, използвани при експертното изследване.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (ДВ, бр. 50 от 2015 г.).
Министър: Крум Зарков
Приложение № 1 към чл. 4
Съдебни експертизи по класове и видове
1. Клас „Криминалистични експертизи“
Видове:
1.1. Криминалистични експертизи на писмени доказателства.
1.2. Трасологични експертизи.
1.3. Съдебно-балистични експертизи.
1.4. Дактилоскопни експертизи.
1.5. Биометрични криминалистични експертизи.
2. Клас „Съдебномедицински експертизи“
Видове:
2.1. Съдебномедицинска експертиза на труп и трупни части.
2.2. Съдебномедицинска експертиза на живи лица.
2.3. Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства.
2.4. Съдебномедицинска експертиза по материали на досъдебното и съдебното производство.
2.5. Съдебномедицинска експертиза за телесно здраве.
2.6. Съдебномедицински експертизи за идентификация на човека.
2.7. Съдебномедицинска експертиза за установяване на родителския произход.
3. Клас „Съдебна експертиза на психичното състояние“
Видове:
3.1. Съдебно-психиатрична експертиза.
3.2. Съдебно-психологична експертиза.
3.3. Съдебна психолого-психиатрична експертиза.
3.4. Съдебна експертиза на психичното състояние по писмени данни.
4. Клас „Съдебно-икономически експертизи“
Видове:
4.1. Съдебно-счетоводна експертиза.
4.2. Съдебна финансово-икономическа експертиза.
4.3. Съдебно-стокова експертиза.
5. Клас „Съдебни инженерно-технически експертизи“
Видове:
5.1. Съдебна инженерно-техническа експертиза.
5.2. Съдебна автотехническа експертиза.
5.3. Съдебна инженерно-технологична експертиза.
5.4. Съдебна компютърно-техническа експертиза.
5.5. Съдебна строително-техническа експертиза.
5.6. Съдебна пожаротехническа експертиза.
5.7. Съдебно-енергийна експертиза.
5.8. Съдебнооценителска автотехническа експертиза.
6. Клас „Съдебно-биологични експертизи“
Видове:
6.1. Съдебно-ботаническа експертиза.
6.2. Съдебно-зоологическа експертиза.
6.3. Съдебно-микробиологична експертиза.
6.4. Съдебно-ентомологична експертиза.
6.5. Съдебно-екологична експертиза.
7. Клас „Експертизи на материали, вещества и изделия“
Видове:
7.1. Съдебно-химическа експертиза.
7.2. Съдебно-физическа експертиза.
7.3. Съдебна физико-химическа експертиза.
7.4. Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертизa.
8. Клас „Съдебни селскостопански експертизи“
Видове:
8.1. Съдебна ветеринарномедицинска експертиза.
8.2. Съдебна агротехническа експертиза.
9. Клас „Съдебно-изкуствоведски експертизи“
10. Клас „Оценителни експертизи“
10.1. Оценка на недвижими имоти.
10.2. Оценка на недвижими културни ценности.
10.3. Оценка на машини и съоръжения.
10.4. Оценка на права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения.
10.5. Оценка на търговски предприятия и вземания.
10.6. Оценка на финансови активи и финансови институции.
10.7. Оценка на други активи, включително произведения на изкуството, които не са движими културни ценности.
10.8. Оценка на земеделски земи и трайни насаждения.
10.9. Оценка на поземлени имоти в горски територии.
11. Клас „Други съдебни експертизи“
Приложение № 2 към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2
СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
от .............................................................................,
ЕГН ......................., пост. адрес ..............................,
тел./факс ....................., моб. ..............................,
e-mail: .....................................................................,
назначен за вещо лице по ....................................
№ ......./...... г.
на .................................................................................
(орган, назначил експертизата)
|
№
|
ДД.ММ.ГГ Дата/час
|
Описание на извършената работа
|
Възнаграждение (лв.)
|
Разходи (лв.)
|
|||
|
на час
|
време
|
сума
|
вид
|
сума
|
|||
|
1.
|
|||||||
|
2.
|
|||||||
|
3.
|
|||||||
|
4.
|
|||||||
|
5.
|
|||||||
|
6.
|
|||||||
|
7.
|
|||||||
|
8.
|
|||||||
|
9.
|
|||||||
|
10.
|
|||||||
|
11.
|
|||||||
|
12.
|
|||||||
|
13.
|
|||||||
|
14.
|
|||||||
|
15.
|
|||||||
|
СТОЙНОСТ
|
СТОЙНОСТ
|
||||||
Добавка за особено сложна и специфична експертиза:
......................................................................... стойност (лв.).
Добавка за експертиза, извършена в почивни дни или национални празници:
......................................................................... стойност (лв.).
Обща сума за плащане .......................................... лв., дължими от бюджета/набирателната сметка.
Сумата да бъде преведена по сметка с IBAN № ................................................................................,
банков код .................................................., при банка .........................................................................
ИЗВЕСТНА МИ Е НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 313 НК.
Гр. Вещо лице: ...........................
Дата:
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Трудови правоотношения
21Ноем2024
Гласят промени в определянето на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд на държавните служители
от PortalPravo.bg
21 Ноем 2024
03Юни2024
Наредба 19 от 9 октомври 2018 г. за придобиване на квалификация по професията "системен програмист"
от PortalPravo.bg
03 Юни 2024
03Юни2024
Наредба 19 от 9 януари 2012 г. за придобиване на квалификация по професията "гувернантка"
от PortalPravo.bg
03 Юни 2024
31Май2024
Наредба 8121з-344 от 25 юли 2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи
от PortalPravo.bg
31 Май 2024
29Апр2024
Наредба 2 от 14 февруари 2005 г. за придобиване на квалификация по професия тапицер
от PortalPravo.bg
29 Апр 2024