Отрицателни предпоставки за придобиването на качеството адвокат

На първо място, следва да се има предвид, че данните за здравословното състояние на лицата са сред т.нар. „специални категории“ лични данни, изискващи повишени технически и организационни мерки за сигурност при обработване заради въздействието им в личната сфера. В редица случаи обаче обработването на такива данни засяга и интересите на други лица, включително и обществения интерес. В такива случаи съгласието на субекта на данните не е удачно основание за законосъобразността на тяхното обработване, а и такова често не може да бъде получено. Затова в описания случай следва най-напред да се провери дали администраторът на данните (съответната адвокатска колегия) има пряко законово основание да събира и обработва такива данни.

На второ място, Законът за адвокатурата съдържа пряко нормативно основание, на базата на което адвокатската колегия, в качеството ѝ на администратор на лични данни за вписаните в нея адвокати, да събира и обработва информация за психическото им здраве. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗА не може да бъде адвокат лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия. В Решение на ВАС № 1186/2011 г. например тези обстоятелства са определени като „абсолютни пречки за вписване и упражняване на професията“.

От систематичния анализ между разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗА е видно, че в хипотезите по първата алинея лицето изобщо не може да бъде адвокат, т.е. налице е абсолютна забрана за придобиване или запазване на качеството „адвокат“. Според ал. 2 не може да бъде вписано като адвокат лице, което е търговец, държавен служител и пр. Молба за вписване може да се подаде и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките. Оттук следва, че пречките по ал. 2 са преодолими, а тези по ал. 1 водят до трайна невъзможност за упражняване на професията (въпреки не особено прецизната редакция на ал. 3 от същия член, която говори за „лицата по ал. 1“).

От казаното се налагат следните изводи:
• Обработването на данни за психическото здраве на адвокатите – членове на колегията, е допустимо, предвид обществения интерес професията да се упражнява от квалифицирани лица, с необходимите нравствени и професионални качества и в състояние, в т.ч. психическо, да я упражняват адекватно и в защита на интереса на представляваните от тях правни субекти.
• Съгласно чл. 89 от ЗА адвокатският съвет следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията, следователно той трябва да разполага с информация дали членуващите в колегията адвокати отговарят на нормативните изисквания, респ. да разполага с информация в случаите, когато те са престанали да отговарят на изискванията.
• Компетентните органи следва да предоставят при поискване необходимата информация с оглед изпълнение законовите правомощия на адвокатския съвет.
• Същата следва да се съхранява и обработва съгласно изискванията на Общия регламент за защита на данните и Закона за защита на личните данни.

С уважение: