Приеха новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността – Право и професионална квалификация – юрист
Отговор, предоставен от
PortalPravo.bg
PortalPravo.bg
07 Юли 2022
Министерският съвет прие новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.
Наредбата ще влезе в сила три дни, след като бъде обнародвана. А вече приетите студенти, както и тези, които са приети в първи курс „Право“, ще се обучават по досегашните учебни програми.
Новата Наредба регламентира промени не само относно кандидатстването по специалността, но и във връзка със самия процес на обучение.
Промени в кандидатстването и приема по специалност „Право“:
Отпадат изпитите по български език и литература и по история.
Въвеждат се два варианта за прием (по преценка на самите университети): чрез писмен държавен изпит или чрез оценка от матурата по български език и литература като балообразуващ елемент.
За кандидат-студентите, които имат издадена диплома преди въвеждането на държавни изпити и които нямат оценка от държавен изпит, ще бъде взет предвид обшият успех от дипломата им за средно образование.
В случай че университетите решат да провеждат изпити, те сами ще избират конспектите за тях по съдържание, определено в съответствие с учебните планове и програмата в гимназиалната степен на образование.
Промени в процеса на обучение:
Запазват се двете форми на обучение – задочно и редовно, като и при двете продължителността задължително остава минимум 10 семестъра (5 години). Минималният хорариум от учебни часове е 3500 часа, като поне половината от тях трябва да бъдат лекции.
При задочната форма на обучение, студентите трябва да покриват вече 80% от хорариума, вместо досегашните 60%.
Въвеждат се специализирани магистърски програми за завършилите право у нас или в признати в България чужди висши училища. Допълнителните магистърски степени ще се придобиват за не по-малко от една година, минималният хорариум ще е 750 часа, ще са необходими 60 кредита. Приема ще определят висшите училища.
Право няма да се преподава в университетски филиали.
Дисциплини:
Въвеждат се нови задължителни дисциплини - "Защита правата на човека" и "Организация на правосъдието и правозащитните институции". Хорариумът им ще е по 75 часа.
Задължителните дисциплини за обучението ще бъдат:
Наредбата ще влезе в сила три дни, след като бъде обнародвана. А вече приетите студенти, както и тези, които са приети в първи курс „Право“, ще се обучават по досегашните учебни програми.
Новата Наредба регламентира промени не само относно кандидатстването по специалността, но и във връзка със самия процес на обучение.
Промени в кандидатстването и приема по специалност „Право“:
Отпадат изпитите по български език и литература и по история.
Въвеждат се два варианта за прием (по преценка на самите университети): чрез писмен държавен изпит или чрез оценка от матурата по български език и литература като балообразуващ елемент.
За кандидат-студентите, които имат издадена диплома преди въвеждането на държавни изпити и които нямат оценка от държавен изпит, ще бъде взет предвид обшият успех от дипломата им за средно образование.
В случай че университетите решат да провеждат изпити, те сами ще избират конспектите за тях по съдържание, определено в съответствие с учебните планове и програмата в гимназиалната степен на образование.
Промени в процеса на обучение:
Запазват се двете форми на обучение – задочно и редовно, като и при двете продължителността задължително остава минимум 10 семестъра (5 години). Минималният хорариум от учебни часове е 3500 часа, като поне половината от тях трябва да бъдат лекции.
При задочната форма на обучение, студентите трябва да покриват вече 80% от хорариума, вместо досегашните 60%.
Въвеждат се специализирани магистърски програми за завършилите право у нас или в признати в България чужди висши училища. Допълнителните магистърски степени ще се придобиват за не по-малко от една година, минималният хорариум ще е 750 часа, ще са необходими 60 кредита. Приема ще определят висшите училища.
Право няма да се преподава в университетски филиали.
Дисциплини:
Въвеждат се нови задължителни дисциплини - "Защита правата на човека" и "Организация на правосъдието и правозащитните институции". Хорариумът им ще е по 75 часа.
Задължителните дисциплини за обучението ще бъдат:
Задължителна дисциплина | Хорариум |
История на държавата и правото | 75 часа |
Обща теория на правото | 105 часа |
Конституционно право | 135 часа |
Гражданско право (обща част) | 120 часа |
Административно право | 75 часа |
Административен процес | 90 часа |
Вещно право | 90 часа |
Международно публично право | 105 часа |
Финансово право | 75 часа |
Облигационно право | 165 часа |
Наказателно право | 180 часа |
Семейно и наследствено право | 105 часа |
Международно частно право | 105 часа |
Трудово право | 135 часа |
Търговско право | 165 часа |
Осигурително право | 75 часа |
Гражданско процесуално право | 180 часа |
Наказателно процесуално право | 165 часа |
Данъчно право | 105 часа |
Право на Европейския съюз | 120 часа |
Защита правата на човека | 75 часа |
Организация на правосъдието и правозащитните институции | 75 часа |
Всяко висше училище ще има възможност да въведе и други задължителни учебни дисциплини. Като задължително трябва да бъдат включени: "Римско частно право", "Право на интелектуалната собственост", "Криминалистика", "Криминология", "Банково право", "Наказателно-изпълнително право", "Правен режим на държавната служба", "Правен режим на обществените поръчки", "Потребителско право", "Екологично право", "Правен режим на здравеопазването", "Правен режим на защита на конкуренцията", "Правен режим на Вътрешния пазар на Европейския съюз", "Реторика и академично писане", "Юридическа етика".
До момента задължително сред избираемите се включват: "Римско частно право", "Право на интелектуалната собственост", "Криминалистика", "Криминология", "Банково право", "Наказателно-изпълнително право" и "Правен режим на държавната служба".
Университетите трябва задължително да включат и избираема дисциплина за обучение по чужд език – общоезикова подготовка или специализирано обучение с юридическа насоченост, в зависимост от нивото на владеене.
За първи път с приемането на новата Наредба се регламентират практически умения и компетентности при обучението по „Право“:
- формулиране и защитаване на правна теза;
- анализ на съдебната практика;
- решаване на казуси;
- извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи;
- академично писане;
- участие в дебати, реторика и съдебна реторика;
- подготовка и провеждане на преговори по юридически казус;
- подготовка на проекти на юридически документи, включително на нормативни актове, договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, жалби, подготовка на пледоарии, административни актове, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления, съдебни актове и други процесуални документи;
- професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие;
- юридическа професионална етика.
Практика:
Увеличава се продължителността на учебната практика от две на четири седмици и се предвижда, че тя е задължителна от II до V курс и по дисциплини, изучавани през съответната година. Практическото обучение може да се осъществява в правни клиники към юридическите факултети. В тях студентите ще могат, освен да слушат лекции, да правят симулации и да работят с реални казуси.
Студентите, които участват в национални, европейски или международни състезания по право, в правни клиники, кръжоци и други форми на практически занимания ще имат право на определен брой кредити за това, по преценка на висшето училище. Ако не искат кредити, ще могат да се освободят от задължителната практика.
Държавните изпити стават „национални“ и ще се провеждат в две изпитни сесии – октомври-декември и март-май.
Комисиите ще се определят на принципа на жребий и ще включва двама преподаватели от областите – публичноправни, гражданскоправни или наказателноправни науки. Освен тях, ще има и един представител на практиката – съдия от ВКС или от ВАС, прокурор от ВКС или от ВАС или адвокат с юридически стаж – минимум 15 години.
Членовете на изпитните комисии ще бъдат предварително избрани до 30 юни за всяка календарна година.
Писменият държавен изпит ще е анонимен и ще се състои в разрешаването на казус, базиран на постановено окончателно съдебно решение на върховна инстанция. Той няма да засяга случаи, при които съществува противоречива практика.
Отговорите ще се проверяват от държавната изпитна комисия, а резултатите ще бъдат обявявани до 10 дни след приключването на изпита. Оценката е „издържал“ или „неиздържал“.
Устният изпит следва да се провежда в сградата на съответното висше училище в срок до 10 дни от обявяването на резултатите от писмения изпит. Оценката ще бъде по шестобалната система.
Източник: offnews.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Юристи и правна помощ
21Окт2024
Проект за промени в Закона за чужденците на Република България
от PortalPravo.bg
21 Окт 2024
21Окт2024
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации
от PortalPravo.bg
21 Окт 2024
27Септ2024
УНИЦЕФ, Министерството на правосъдието и НБПП подписаха Меморандум за сътрудничество
от PortalPravo.bg
27 Септ 2024
26Септ2024
Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 5 от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа
от PortalPravo.bg
26 Септ 2024
26Септ2024
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове
от PortalPravo.bg
26 Септ 2024
19Септ2024
Промени в Закона за туризма уреждат критериите и реда за обявяване на национален курорт
от PortalPravo.bg
19 Септ 2024