Последно актуализиран на 29 Ноември 2024 Промени в Наредба Н-10 за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на ЕС
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
28 Май 2024
В брой 45-ти на Държавен вестник от дата 28.05.2024 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-10 от 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-10 от 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-10 от 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз
(обн., ДВ, бр. 77 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2006 г., бр. 36 от 2021 г. и бр. 5 от 2023 г.)
§ 1. В чл. 1 думите „които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица“ се заличават.
§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се отменя.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.
§ 3. Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Правото на възстановяване при условията на тази наредба има всяко чуждестранно лице, установено в страна, посочена в списък на страните, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица, утвърден със заповед от министъра на финансите и министъра на външните работи. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Министерството на външните работи.
(2) Лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисленият от доставчик – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и/или услуги по облагаема доставка и/или осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, когато:
1. стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната;
2. стоките и/или услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Правото на възстановяване по ал. 2 не е налице, когато начисленият от доставчик – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност е без право на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност.“
§ 4. Създава се чл. 2б:
„Чл. 2б. (1) Чуждестранно лице, установено в страна извън списъка по чл. 2а, ал. 1, включително страна, която не прилага облагане с данък върху добавената стойност или подобен данък, има право на възстановяване на данъка, начислен по облагаема доставка от доставчик, регистриран по Закона за данък върху добавената стойност и/или при осъществен от лицето внос, само за следните стоки и/или услуги:
1. осигуряване на достъп до панаири, изложби, симпозиуми, конгреси и конференции от търговски или професионален характер, провеждани на територията на страната, използван за целите на независимата икономическа дейност на лицето;
2. нощувки, консумация на храна и напитки, транспортни услуги, свързани с мероприятията по т. 1;
3. стоки и/или услуги с незначителна стойност с рекламна цел за независимата икономическа дейност на лицето, включително мостри.
(2) Данък върху добавената стойност за получените стоки и/или услуги по ал. 1 се възстановява, когато стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето по ал. 1 облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната.“
§ 5. В чл. 3, ал. 1 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец:
а) с попълнена част I от образеца за лицето по чл. 2а, ал. 1;
б) с попълнена част II от образеца за лицето по чл. 2б, ал. 1;
2. декларация, че са изпълнени условията по:
а) чл. 1, 2 и 2а – за лице по чл. 2а, ал. 1;
б) чл. 1, 2 и 2б – за лице по чл. 2б, ал. 1;“.
§ 6. В чл. 5, ал. 2 думите „за всяко искане“ се заличават.
§ 7. В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 5, изречение второ след думите „да го възстанови“ се добавят думите „заедно с начислената лихва в седемдневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението“.
2. В ал. 6, т. 1 след думите „добавената стойност“ се добавя „до размера на сумата, подлежаща на връщане, заедно с начислената лихва“.
§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лице по чл. 159б, ал. 1, 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, включително и с постоянен обект, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режим в Съюза или режим извън Съюза, като не се прилагат чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал 1 и изискването за използване на агент по чл. 3, ал. 1, чл. 4 и чл. 5, ал. 1, 2 и 3.“
2. В ал. 2 думите „чл. 2, ал. 1, т. 3“ се заменят с „чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал. 1“.
§ 9. В § 2 от допълнителните разпоредби думите „в страни, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица“ се заменят с „в трети страни“.
§ 10. Приложение № 1 към чл. 4 се изменя така:
„
ВИЖ приложението
“
§ 1. В чл. 1 думите „които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица“ се заличават.
§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се отменя.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.
§ 3. Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Правото на възстановяване при условията на тази наредба има всяко чуждестранно лице, установено в страна, посочена в списък на страните, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица, утвърден със заповед от министъра на финансите и министъра на външните работи. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Министерството на външните работи.
(2) Лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисленият от доставчик – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и/или услуги по облагаема доставка и/или осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, когато:
1. стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната;
2. стоките и/или услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Правото на възстановяване по ал. 2 не е налице, когато начисленият от доставчик – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност е без право на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност.“
§ 4. Създава се чл. 2б:
„Чл. 2б. (1) Чуждестранно лице, установено в страна извън списъка по чл. 2а, ал. 1, включително страна, която не прилага облагане с данък върху добавената стойност или подобен данък, има право на възстановяване на данъка, начислен по облагаема доставка от доставчик, регистриран по Закона за данък върху добавената стойност и/или при осъществен от лицето внос, само за следните стоки и/или услуги:
1. осигуряване на достъп до панаири, изложби, симпозиуми, конгреси и конференции от търговски или професионален характер, провеждани на територията на страната, използван за целите на независимата икономическа дейност на лицето;
2. нощувки, консумация на храна и напитки, транспортни услуги, свързани с мероприятията по т. 1;
3. стоки и/или услуги с незначителна стойност с рекламна цел за независимата икономическа дейност на лицето, включително мостри.
(2) Данък върху добавената стойност за получените стоки и/или услуги по ал. 1 се възстановява, когато стоките и/или услугите се използват за целите на извършваните от лицето по ал. 1 облагаеми доставки в страната, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната.“
§ 5. В чл. 3, ал. 1 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец:
а) с попълнена част I от образеца за лицето по чл. 2а, ал. 1;
б) с попълнена част II от образеца за лицето по чл. 2б, ал. 1;
2. декларация, че са изпълнени условията по:
а) чл. 1, 2 и 2а – за лице по чл. 2а, ал. 1;
б) чл. 1, 2 и 2б – за лице по чл. 2б, ал. 1;“.
§ 6. В чл. 5, ал. 2 думите „за всяко искане“ се заличават.
§ 7. В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 5, изречение второ след думите „да го възстанови“ се добавят думите „заедно с начислената лихва в седемдневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението“.
2. В ал. 6, т. 1 след думите „добавената стойност“ се добавя „до размера на сумата, подлежаща на връщане, заедно с начислената лихва“.
§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лице по чл. 159б, ал. 1, 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, включително и с постоянен обект, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режим в Съюза или режим извън Съюза, като не се прилагат чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал 1 и изискването за използване на агент по чл. 3, ал. 1, чл. 4 и чл. 5, ал. 1, 2 и 3.“
2. В ал. 2 думите „чл. 2, ал. 1, т. 3“ се заменят с „чл. 2а, ал. 1 и чл. 2б, ал. 1“.
§ 9. В § 2 от допълнителните разпоредби думите „в страни, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица“ се заменят с „в трети страни“.
§ 10. Приложение № 1 към чл. 4 се изменя така:
„
ВИЖ приложението
“
Заключителна разпоредба
§ 11. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 4, § 5 относно чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“ и т. 2, буква „б“ и § 10 относно част II на приложение № 1 към чл. 4, които влизат в сила от 1 януари 2025 г.
Министър: Людмила Петкова
Източник: Държавен вестник
Министър: Людмила Петкова
Източник: Държавен вестник
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория ДДС
30Ноем2023
Правилник за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
от PortalPravo.bg
30 Ноем 2023
03Май2023
Наредба № н-4 от 21 декември 2007 г. за прилагане на система Интрастат
от PortalPravo.bg
03 Май 2023
17Ян2023
Наредба Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз
от PortalPravo.bg
17 Ян 2023
14Юли2022
Указание по практическото приложение на пар. 15д от ПЗР на ЗДДС
от PortalPravo.bg
14 Юли 2022