Тълкувателно дело на ВКС ще изяснява кога държавата дължи обезщетение при прекратено дело срещу неизвестен извършител

Конкретно, Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС трябва да се произнесе дали може да се търси обезщетение от държавата, когато едно наказателно производство е прекратено, но е било образувано срещу неизвестен извършител, а засегнатото лице не е било официално привлечено като обвиняем.

Делото е образувано поради противоречива съдебна практика. В решението по гражданско дело № 3925/2023 г., състав от IV гражданско отделение на ВКС е предложил на ОСГК постановяване на тълкувателно решение по силата на чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи, когато лице е обвинено в престъпление, но по-късно бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това че деянието не е престъпление, не е извършено от това лице, е погасено по давност или е амнистирано.

В едно решение (гр. д. № 932/2022 г., III г.о. на ВКС), съдът е приел по-широко тълкуване на израза „обвинение в извършване на престъпление“, допускайки, че лице, което не е било обвиняем, но срещу което фактически е водено производство, също може да претендира обезщетение.

Противоположно е разбирането в друго решение (гр. д. № 3092/2022 г., IV г.о. на ВКС), според което правото на обезщетение възниква само ако лицето официално е привлечено като обвиняем. Само в този случай могат да бъдат приложени процесуални мерки, които водят до вреди, подлежащи на компенсиране.

Дебатът се усложнява и от историческата промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, с която се премахват понятията „заподозрян“ и „уличен“, оставяйки само фигурата на обвиняемия като носител на процесуални права и защити.

С решението по настоящото тълкувателно дело се очаква уеднаквяване на съдебната практика и яснота относно обхвата на държавната отговорност по ЗОДОВ.