Последно актуализиран на 15 Януари 2025 ВКС с тълкувателно дело относно обезщетението за вреди от трудова злополука или професионално заболяване
Отговор, предоставен отPortalPravo.bg
17 Юли 2023
Във ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2023 г. относно приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) на тълкувателно решение по въпроса: „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“.
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 2618/2022 г. състав на ІV гражданско отделение на ВКС предлага на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради наличието на противоречива практика на състави на ВКС.
Според нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
В част от съдебните актове на чл. 290 от ГПК се подчертава, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ.
Освен това, в три от решенията е изтъкнато, че когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди.
Според противоположното разрешение, дадено с други решения на състави на ВКС, хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая, доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
Източник: vks. bg
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 2618/2022 г. състав на ІV гражданско отделение на ВКС предлага на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради наличието на противоречива практика на състави на ВКС.
Според нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
В част от съдебните актове на чл. 290 от ГПК се подчертава, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ.
Освен това, в три от решенията е изтъкнато, че когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди.
Според противоположното разрешение, дадено с други решения на състави на ВКС, хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая, доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
Източник: vks. bg
БЕЗПЛАТНО приложение portalpravo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalPravo.bg и получете специалния PDF "33 правни анализа от експерти"!
Подобни статии от категория Трудови правоотношения
09Ян2025
Нова електронна платформа за регистрация на сезонна заетост на чужденци до 90 дни
от PortalPravo.bg
09 Ян 2025
23Дек2024
Промени в ЗИД И ЗПУПС предвиждат безплатни сметки за пенсии и заплати
от PortalPravo.bg
23 Дек 2024
02Авг2024
Ново Постановление 267 от 29 юли 2024 г. за приемане на Наредба за вписване в регистъра на заетостта
от PortalPravo.bg
02 Авг 2024
29Март2024
Обнародвани са промените в КТ, свързани с работата от разстояние
от PortalPravo.bg
29 Март 2024
12Окт2023
Нов размер на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година
от PortalPravo.bg
12 Окт 2023